В Галерия 205 беше открита изложба на Иван Георгиев - Рембранд. Името му е известно предимно на специалистите и колекционерите. Въпреки това, той се смята за единствения изключително талантлив български художник, който никога не е излагал приживе свои произведения. Това е четвъртата експозиция след смъртта му през 1994 година. През 1997 г. галерия "Витоша" прави първата му ретроспективна изложба, за съжаление - посмъртно.
В Галерия 205 беше открита изложба на Иван Георгиев - Рембранд. Името
му е известно предимно на специалистите и колекционерите. Въпреки това, той се смята за единствения изключително талантлив български художник, който никога не е излагал приживе свои произведения. Това е четвъртата експозиция след смъртта му през 1994 година. През 1997 г. галерия "Витоша" прави първата му ретроспективна изложба, за съжаление - посмъртно.
Иван Георгиев Рембранд - едновременно познат и непознат. Още съвсем
млад получава артистичния си псевдоним заради невероятната си изобразителна убедителност и майсторство. Като блестящ студент в художествената академия той печели възможността да специализира в
Германия и съвсем естествено се повлиява от процесите в западното изкуство. След завръщането си, Рембранд работи упорито, но не прави изложби, а избира друг път далеч от суетата.
"Иван Георгиев - Рембранд беше
необикновен художник. Той е една легенда. През целия си живот той не участва в нито една изложба, не показа нито една картина, защото не желаеше да се подлага на униженията на журито", каза Георги Шапкаров - изкуствовед.
Единствено семейството му и тесен кръг от негови приятели са имали достъп до произведенията му. Години наред дори след смъртта му стотиците му маслени платна, рисунки и акварели са заключени за публиката.
"Това е изложба с негови рисунки. Никога не е правена такава. Може би затова е интересно всеки, който има желание да дойде да я види. Просто ще видят неща, които до този момент не са показвани и известни", заяви Светлин Гугов - изкуствовед.
Работата на Иван Георгиев е съизмерима с върховете на следвоенния авангард. Живописта за него е била естествена необходимост и целият му жизнен път е бил изцяло отдаден на изкуството. Умира преди да навърши 56 години през 1994 в София. Успехът и признанието идват след смъртта
му.