Отсъствие по време на референдум

Защо ли? Защото стана ясно, че той вече е намерил формулата да не вземе участие в насрочения за 30 септември референдум в Македония. Както знаете, тогава македонските граждани ще бъдат питани дали искат страната им да стане членка на НАТО и на Европейския съюз и дали подкрепят Договора с Гърция, в който сегашното име ще бъде променено на Република Северна Македония. Дали това е най-точният и най-коректен въпрос към гласоподавателите е въпрос, който вече сме разисквали, но така или иначе той вече е одобрен и с него правителството на Зоран Заев излиза на допитването на 30 септември.

И вместо да поведе хората към урните, да им даде някакъв позитивен ориентир по отношение на съдържанието на въпроса, вместо като истински „баща на народа”, какъвто винаги е искал да бъде, да застане пред тях и да ги призове за разум и достойнство, президентът Георге Иванов реши тъкмо на този ден да отсъства от държавата. Не му е за първи път да проявява страх и да бяха от остротата на проблемите вътре в Македония. Но когато на карта е поставено бъдещето на страната и на нейните граждани, независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност, той просто е длъжен да бъде сред тях. Дори по-точно - да бъде начело.

Щял да участва в работата на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, като на 27 септември щял да произнесе и реч там. Вероятно това ще е прощалната му проява като президент на Република Македония, тъй като през пролетта на следващата година вторият му петгодишен мандат изтича и според Конституцията няма повече право да се кандидатира. Един вид - щял да се сбогува със своите колеги от света, по традиция представени на заседанията на Общото събрание. И речта му щяла да бъде прощална - един вид, бях един от вас, сега ви оставям да оправяте световния и регионален мир.

Това било толкова важно, че му служи като аргумент за неговото поредно отсъствие от страната, когато там е напечено. Подобно поведение си му беше стил през всички досегашни девет и половина години като държавен глава, остава стил и в последните му важни публични прояви по света. Дребен политически тарикатлък, характерен за балканските ширини и за цялата кохорта регионални политически лидери, чиято липса на сериозни морални качества бие ярко на очи.

Макар че, ако погледнем реално, Георге Иванов би могъл да пусне бюлетина с въпроса от референдума и в Ню Йорк. Македония има там своето дипломатическо представителство, колко му е да е организира една секция с урна, където хората от диаспората в САЩ да отидат и да си дадат становището. И той да бъде един от тях. Поне така се прави в цивилизованите държави. Още повече, че от доста дни насам властите в Скопие призовават своята диаспора по целия свят да даде заявки иска ли участие в допитването или не, защото ако иска, трябва да даде формален знак за това. А задължението на Държавната изборна комисия е да организира съответната възможност желаещите да отидат и да се изяснят. Но както личи, няма особено голям интерес, поне досега, от диаспората да решава за бъдещето на Македония. Поне такива са съобщенията, които идват от ДИК от Скопие.

От друга страна си мисля, че все пак от практическа гледна точка отсъствието на Георге Иванов на 30 септември от Македония дава коз в ръцете на премиера Зоран Заев да си разчисти сметките с отиващия си президент и с неговия лъже-патриотизъм. Още повече, че самият Иванов на няколко пъти вече даде ясно да се разбере, че е против Договора с Гърция, както и против Договора от миналата година с България. Дори във формалния си отказ да подпише и „пусне” гръцко-македонското споразумение от Преспа за пореден път наруши Конституцията на страната.

Изобщо, Иванов през целия си мандат, особено през последните месеци, когато неговият политически ментор Никола Груевски е в опозиция и единственото му задължение е всеки ден по няколко пъти да се явява пред съда в Скопие по различни обвинения, през цялото това последно време като президент той буквално смачка основния закон на държавата и го превърна в излишен сноп хартия. Чудя се кога Конституционният съд на страната ще разглежда това негово поведение, вероятно когато му свърши мандатът и той вече няма да има имунитета на държавен глава. Макар че в един момент преди няколко месеца премиерът Заев, бесен за пореден път на Иванов се закани, че ще му спретне импийчмънт в парламента. Иванов има наглостта да препоръча на Заев да го направи веднага с ясното съзнание, че това няма как да стане поради факта, че премиерът няма нужното мнозинство от 2/3 от гласовете в Събранието. Както се казва, не само е виновен, ами и наглец.

Както и да е. Референдумът на 30 септември ще мине и замине и без прякото и непосредственото участие и присъствие на Георге Иванов. Той ще „защитава” интересите на родината си в залите на ООН в Ню Йорк, от трибуната на Общото събрание, по време на срещите с този или онзи държавник, ако въобще ги има.

Световният политически елит има изострено чувство към хора, които се опитват да трупат авторитет за сметка на своите съграждани. И особено към хора, които бягат от страната си в най-отговорните за нея мигове.