Арменско-азербайджанска среща на върха се очаква във Виена

Това са най-кръвопролитните сблъсъци от 1994 г., когато бе сключено първото примирие след арменско-азербайджанската война, взела 30 хил. жертви, напомня агенцията.

Днес се очаква арменският президент Серж Саркисян и азербайджанският - Илхам Алиев, да разговарят във Виена с руския външен министър Сергей Лавров, държавния секретар на САЩ Джон Кери и Арлем Дезир, френския държавен секретар към министъра на външните работи и международното развитие. Инициаторът на срещата - Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), изтъкна, че е "спешно необходимо да бъде намалено напрежението по разграничителната линия".

Москва изрази надежда, че тази среща ще спомогне не само за "стабилизиране" на ситуацията, но и за подновяване на преговорите за статута на Нагорни Карабах - регион, населен главно с арменци и провъзгласил независимост, но все още международно признат като част от Азербайджан.

В момента "основна цел на посредниците е просто да намалят напрежението по фронтовата линия" и "е твърде слабо вероятно да бъде подписано някакво споразумение", коментира за АФП арменският политолог Грант Мелик-Шахназарян. Става дума главно да се подновят контактите след априлските събития, потвърди дипломатически източник.

Откакто арменски сепаратисти поеха контрола над Нагорни Карабах, конфликтът изобщо не е решен и по разграничителната линия редовно избухват сблъсъци. През последните години преговорите, водени от Русия, САЩ и Франция, удрят на камък, а междувременно страните в конфликта се въоръжават, особено богатият на горива Азербайджан.

Томас де Уол изтъква в статия за в. "Политико Юръп", че двамата президенти, които ще разговарят днес, "искат съвсем различни неща". "Азербайджанците искат нови преговори, в които да използват военната си сила като средство за натиск. Арменците (. . .) имат резерви да приемат каквото и да било, подсказващо, че може да са отстъпили пред азербайджанския военен натиск, и настояха да получат "гаранции за сигурност", пише той.

Русия продава оръжия и на двете страни, но има военен договор с Армения; смята се, че федерацията е от ключово значение, за да бъде сложен край на конфликта, вдъхващ опасения, че може да се разшири.

Турция, която е в хладни отношения с Москва, откакто миналата година авиацията й свали руски изтребител край сирийската граница, се ангажира да подкрепя своя съюзник Азербайджан.

"Ако срещата във Виена остане без резултат, това ще засили възможността да се повторят сблъсъците от април", предупреждава Ейхан Сахиноглу от мозъчния център "Атлас" в Баку.