Бъчварството е сред занаятите, които се практикуват все по-малко. Един от последните занаятчии, който все още не изпуска чука от ръцете си и укротява дъските, за да се получи правилният дървен съд, е 82-годишният Иван Петев от асеновградското село...
Бъчварството е сред занаятите, които се практикуват все по-малко. Един от последните занаятчии, който все още не изпуска чука от ръцете си и укротява дъските, за да се получи правилният дървен съд, е 82-годишният Иван Петев от асеновградското село Леново. С какви надежди утре майсторът отново ще отиде да пусне своя глас и дали вотът на един изчезващ занаят ще бъде отчетен от политиката ни – вижте.
Иван Петев започнал да учи занаята, когато бил на 14 години. Попивал умения и знания при майстор бъчвар две години и половина.
82-годишният мъж все още продължава да върти майсторски чука. Признава, че да направиш една бъчва не е никак просто.
“Бъчвите са сложна работа. Този ъгъл и този отзад трябва да легнат, за да може да се получи кръга. Нагрява се много добре вънка на огън, докато вземе тук да се чувства,че пари. Над 40 дъсчици има тук, всичко трябва да е направено точно, да може като сипеш нещо да не изтече“, каза той.
От всяко дърво бъчва не става-разкрива бай Иван.
„Най-добре е дъба и акацията, това са двете дървета, които отговарят - друго – не“, каза той.
Мъката на майстора е, че няма кой да наследи занаята. И че бъчварите остават все по-малко.
Затова и леновския майстор се надява, че бъдещите управници ще стимулират по-младите, които проявяват интерес към ръчния труд, за да се даде шанс не само на бъчварството, а и на останалите занаяти да просъществуват.
Елисавета Белобрадова: Това е бюджет за „наши си хора“, нямаме нужда от трети мандат на Радев
Антон Кутев: Не съм виждал такова озлобление и такава атака срещу управление през първите сто дни