Балканска политическа геометрия

Като например, присъствието на сръбския президент Александър Вучич на срещата в Евскиноград, където по покана на българския премиер Бойко Борисов гостуваха колегите му от Гърция и от Румъния Алексис Ципрас и Михай Тудосе. Както се вижда, работна среща на ниво министър-председатели, тоест, ръководители на изпълнителната власт в трите балкански държави, членки и трите, на НАТО и на Европейския съюз. Какво търси в подобна компания държавният глава на Сърбия Александър Вучич, се питам аз, питат се и други, в това число пита и шефът на парламентарната група на опозиционната партия „Двери” в сръбския парламент Бошко Обрадович. Според него, присъствието на президента Вучич между премиерите на трите съседни държави си е направо „дипломатически скандал” заради нарушаване на протоколното ниво на присъствие.

Обрадович пита, питат и други, питам и аз защо, ако на всяка цена се налага в този формат да се включи и Сърбия, която нито е членка на ЕС, а още по-малко - на НАТО, /както е известно, поне на този етап политическите елити в Белград не дават и дума да се издума за перспективата „Сърбия в НАТО”!/, ако наистина се налага в този формат да се включи и Сърбия, не беше ли редно във Варна тя да бъде представлявана от премиерката Ана Бърнабич. Какво по-нормално от това - премиер сред колеги премиери. Пък ако утре някъде на българска територия се срещнат президентите на същите тези балкански комшии да обсъждат евроатлантическите перспективи на района и неговата енергийна независимост, моля, да заповяда Александър Вучич.

Вярно, Ана Бърнабич е жена и би могла с присъствието си да освежи тройната компания от балкански мачовци, начело с нашия Борисов. Жена, жена, колко да е жена, като се знае, че Бърнабич е с нестандартна сексуална ориентация, която тя и не крие още от времето, когато през миналата година Вучич, тогава премиер, я включи в своето поредно правителство. Пък сега, вече като президент, ѝ връчи мандата да състави кабинет, като не пропусна да обясни, че получилата висше образование - едно в Англия и второ - в САЩ Бърнабич, ще отговаря в правителството за финансовите и икономическите въпроси и за дигитализацията, докато нейният първи заместник-премиер и лидер на Социалистическата партия Ивица Дачич ще движи политическите въпроси. В това число ще ръководи и външната политика на Сърбия.

Вече - колко, може да има три месеца на новия кабинет на Бърнабич, и това разделение на функциите си личи и с невъоръжено око, както се казва. Онзи Дачич, който на това място сме определяли като „поразяващата уста” на сръбската политика, наистина се грижи за политическата страна на дейността на правителството. Бърнабич си гледа нейните „ресори”, като не пропусна да застане начело на гей-прайда в Белград.

Но какво има да се чудим - дали е премиер, или президент на Сърбия, Александър Вучич, наричан мило от Бойко Борисов „Саша”, /как да не му се радваш?!/, е силният човек на властта в Белград. Ама като президент нямал такива конституционни пълномощия, нямало това, нямал онова, кой ти гледа. Ето, него търсят за партньор при решаването на бъдещето на полуострова премиерите на съседните държави, знаят къде е силата и мощта на сръбската политическа сцена, пък и самите те - Борисов, Ципрас и Тудосе, в много отношения приличат на „Саша” Вучич....

Даже тези дни, като се готвя за местните избори в Македония на 15 октомври, прегледах някои стари текстове от преди две-три години, които съм писал тук-там. На едно място съм се опитал да анализирам модела на управление на бившия македонски премиер Никола Груевски с неговите авторитарни и недемократични методи, които в крайна сметка родиха острото и масово недоволство от стила на ръководене на изпълнителната власт в Скопие. Бил съм достатъчно остър в този текст, ама като гледам какво прави Вучич в неговата Сърбия, се питам - защо Западът го харесва толкова много, след като и той управлява държавата си с методите на Груевски, в някои случаи дори по-авторитарно и по-недемократично. Но това може да стане тема на някой следващ текст.

Така или иначе, тази геометрична политическа фигура, която бе очертана във Варна - да я наречем трапец, изключи Македония. И може би за да се заглади впечатлението от липсата на Зоран Заев сред своите колеги - премиери, Бойко Борисов обяви, че през декември той заедно със Заев и албанеца Еди Рама ще имат среща в Световната банка, за да потърсят финансиране на Коридор № 8. Да не вземе да остане някой с представата, че този стратегически проект, който трябва да свърже пристанищата на Черно море в България с тези на Адриатическо море в Албания през Македония, е забравен или оставен настрана. Както, впрочем, бе през последните двадесет години. Поне. Въпреки декларациите на политиците, въпреки подписаните двустранни и тристранни меморандуми и договори, обектите по коридора така си и останаха незапочнати. Е, тук там имаше по нещо направено, ама тяхната съдба се реши бързо-бързо по чисто политически причини. Като натиска на Атина да няма финансиране от ЕС на Коридор №8, докато Гърция не изгради с пари от Брюксел магистралата си „Виа Егнатия” през цялата северна част на страната, от море до море.

Сега става дума за един триъгълник, може би равнобедрен, в който страните са Албания и Македония, а хипотенузата е България. Друг един трапец, или може би квадрат, абе, във всеки случай, правоъгълник, се събра тези дни в Солун. Там пък бяха външните министри на Гърция, България, Македония и Албания, придружени на по-късен етап от вътрешните министри на същите страни. Защото щяло да става дума за бежанци, за борбата против това и онова, за трансгранични престъпления и тяхното овладяване.Такива балкански работи.