Все по-голям е дялът на споделената икономика както в световен мащаб, така и у нас. Изследване на "PricewaterhouseCoopers" показва, че той ще нараства с двуцифрени проценти през следващите 10 -15 години и през 2025 година се очаква да заеме около 50% от световния брутен вътрешен продукт.
Според глобален доклад на Nielsen, "българите са на седмо място в света по склонност на населението да споделя притежанията си", водени само от Китай, Индонезия, Словения, Филипините, Тайланд и Мексико. Подобен резултат показват и данните на българо-белгийския стартъп за споделено ползване на автомобили CarAmigo. Според статистиката им, само за четири месеца в страната са регистрирани над 450 автомобила и над 1300 потенциали наематели. За сравнение, през първата си година в Белгия CarAmigo отчита 800 регистрирани автомобила при общо 9000 наемателя.
Към момента транспортът е една от развитите области на споделената икономика у нас. Освен позитивните законосъобразни примери, българите се възползват и бързо усвояват и тези в сивия сектор въпреки усилията на държавата да наложи контрол. От социалната практика на размяна на билетчета за градски транспорт и относително свободните възможности за пътуване на стоп, до огромния интерес към платформи и групи в социалните мрежи за споделено пътуване.
Оптимизираното използване на дълготрайните активи в споделената икономика намира проявление и при бизнеса с жилища. Според последните данни на Евростат, 85% от населението у нас живее в собствен дом - това са общо около 3,9 милиона жилища. Днес класическата представа за квартира или хотел се измества от алтернативата на споделеното ползване на стая или апартамент, което може да е безплатно (Couchsurfing.com) или платено (Airbnb.com). Още преди 2 години AirBnB надмина с легловата си база всички хотели в София, а към момента само в столицата са регистрирани над 300 потребителя. Подобни са стойностите за Пловдив, Бургас и Варна, но през активния летен сезон офертите по Черноморието рязко се увеличават. Друг пример в областта е и все по-честото безвъзмездно отдаване на празни производствени сгради за нуждите на неправителствени организации, музикални събития, театрални представления или изложби.
Голяма част от споделената икономика в страната е размяната на стоки, при която непотребното за един е полезно за друг. Традиционни у нас остават борсите за книги и учебници. В последно време бурно развитие бележат мобилните приложения, сайтовете и групите в социалните мрежи за покупка и продажба на дрехи и аксесоари. Друг предпочитан начин за споделяне и продажба на неизползвани вещи са сайтовете за безплатни обяви.
Сред новите сектори на споделената икономика пък се нарежда споделянето на производствени активи, като co-working пространствата (вече над 5 само в София). Любопитен пример е и тепърва развиващата се практика „Office Surfing”, в която различни компании безвъзмездно освобождават място за временно ползване в офиса си за различни професионалисти с цел културен обмен в работно време.
Желанието за здравословно хранене с качествени продукти от проверени източници вдъхнови създаването и финансирането на принципа на кооперативи на различни фермерски пазари (с позитивен пример farmhopping.com).
В сферата на услугите добра реализация намират образователните сайтове за споделяне на интерактивни видео уроци, подготвяни от професионални специалисти и педагози. Сайтът Ucha.se предлага и услугата „училищен абонамент“, чрез която много български училища в чужбина могат да получават учебния материал директно в класните стаи.
Чуй новините
Подкаст
