Българите в Сърбия ще се вписват в гражданските регистри с имена на български

В Димитровград, или Цариброд, каквото е наименованието на този населен предимно с етнически българи град до 1951 г., се провежда разяснителна кампания сред местното население за това, че жителите с българско самосъзнание вече могат да се вписват в гражданските регистри с български фамилни имена, изписвани по правилата на българския език. Досега всички използваха окончания на сръбски.

На разяснителната кампания присъстват българи от Цариброд, посланика ни в Сърбия Радко Влайков, представители на местната общинска администрация и граждански служби.

Голямата промяна за етническите българи тук стана възможна след двегодишни дипломатически усилия. Въпросът за фамилните имена беше повдигнат през 2017 г. от бившия председател на Парламента Димитър Главчев при посещение в Белград, по-късно от външния министър Екатерина Захариева, а през юни миналата година и от президента Румен Радев пред сръбския му колега Александър Вучич.

По-късно през деня на общината в Димитровград официално ще бъде поставена втора табела на български език с наименованието "Община Цариброд".

За това съобщи още вчера премиерът Бойко Борисов, който беше на посещение в Сърбия, за да получи "Ордена на Република Сърбия". Така за първи път от 1951 г. официални табели, пътни знаци и документи вече ще носят двете наименования и те ще имат еднаква правна сила.

Цариброд е присъединен към Кралството на сърби, хървати и словенци с Ньойския договор от 1919 г., а през 1951-а е преименуван на Димитровград в чест на Георги Димитров.

Етническите българи от града традиционно се обучават в България, пазят връзките си с българската страна и даже имат няколко телевизионни канала, предаващи на български език.