България е сред водещите 10 държави в ЕС по ръст на нощувки от вътрешния пазар

През последните 10 години България е отбелязала почти 50 на сто ръст на чуждестранните туристи и 7 на сто растеж на приходите в сектора, каза Георгиева, като уточни, че броят на чуждите туристи през миналата година е близо 10 100 000 души. По думите й туризмът е сред водещите отрасли в икономиката на България и общият принос на сектора и свързаната с него индустрия за миналата година е над 10,5 милиарда лева /13 на сто/.

По данни на статистиката по брой на човек от населението ние не се отличаваме съществено от страни като Португалия, превъзхождаме Италия, Белгия и Холандия. Съотношението туристи - местно население, което за България е приблизително 1:1, сме позиционирани в средата на класацията на световния туристически барометър за Европа, добави заместник-министърът.

България е сред водещите 10 държави в ЕС по ръст на нощувки от вътрешния пазар. Броят им през 2015 година надхвърля 8 милиона души и е нараснал с 5,6 процента, при среден ръст за страните от ЕС от около 3 на сто. Близо 60 на сто от туристите от традиционните ни пазари се връщат отново у нас, като средните разходи на човек, по данни на националната банка, цитирани от Ирена Георгиева, са близо 400 евро за 2015 година, а средният престой е между 5 и 6 дни. Средните разходи на един чуждестранен турист на ден у нас е около 70 - 80 евро, това равнище е много по-конкурентно от редица страни, при това, в комбинация с много по-добро качество, отбеляза заместник-министърът на туризма.
Според Георгиева принос за тези резултати дават специализираните видове туризъм, чието развитие в туристическото ведомство насърчават активно, паралелно с морския, предимно летен, и зимния туризъм. Заместник-министърът добави, че "страната ни е сред традиционно сигурните дестинации, гарантиращи безпроблемно пребиваване и спокойна почивка на гостите си". Като най-голямо предизвикателство пред сектора у нас тя посочи огромния и все още нереализиран докрай потенциал да предлагаме голямото разнообразие от различните видове услуги. А то, по думите й, се базира на "благоприятния климат, на природните дадености и културно-историческия профила на страната".

Проучвания и анализи сочат, че за повечето чужденци страната ни все още е позната с летен и ски-туризъм и е сред 6-те най-търсени снегодестинации, с което, според Георгиева "се утвърди в календара на Международната ски-федерация с поредица на домакинства от ски-състезания". Като най-разпространен тип за пътуване 43 на сто от българските туристи посочват морския туризъм, следва гостуването при роднини и приятели, посещение на природни обекти и с 11 на сто е СПА и уелнес туризмът, пред културния туризъм - 9 процента. Тези данни обединяват повече от една причина за пътуването и не включват бизнес пътуванията, коментира Ирена Георгиева.

Ние искаме обаче да докажем предимствата на страната и да я превърнем в целогодишна туристическа дестинация, което е възможно да се случи чрез диверсификация на туристическия продукт, добави заместник-министърът на туризма. В тази връзка Георгиева посочи, че 13 български обекта са в списъците на ЮНЕСКО за световното културно наследство и са отлични дестинации за културно-исторически туризъм, курортите ни са разнообразни - 50 планински, три от които заради голямата надморска височина са сред най-търсените в Европа. 15 са морските ни курорти и около 40 - балнеоложки, отбеляза тя.
Културно-историческият туризъм е основен фокус на маркетинговата и рекламна политика на Министерството на туризма. Като предимства заместник-министърът посочи редица факти, сред които това, че държавата ни е една от най-старите в Европа и една от малкото, запазила името си непроменено. По нашите земи са открити над 40 000 артефакта от 7 епохи, което я поставя на трето място в Европа, след Гърция и Италия. Тук са открити останки от най-старата цивилизация, живяла някога на Стария континент. На тази база Министерството на туризма създаде съвместно с общините 8 културно-исторически дестинации, тъй като, по думите й, те са изключително добър маркетингов инструмент за популяризиране на страната ни.
Балнео- и СПА туризмът е другият вид, който е във фокуса на туристическото ведомство и който дава по-висока добавена стойност в отрасъла, коментира Ирена Георгиева. Това е, защото той много добре се съчетава с другите видове още по-тясно специализиран туризъм - вело, конен, екстремен, еко, селски, гурме, винен и голф, каза заместник-министърът на туризма.