Българската православна църква почита паметта на св. Климент Охридски

Смята се, че Климент е роден в границите на Първото българско царство и е от славянски произход, като от ранни години е придружавал учителя си св. Методий по странстванията му. Почти е сигурно, че Климент е участвал във Великоморавската мисия на Светите братя, с която на практика се полага началото на славянската писменост. В даден момент от живота си Климент е ръкоположен за свещеник в Рим, като се смята, че той имал широки връзки в Римокатолическата църква, която тогава все още не е се е отцепила от Византийската, предизвиквайки Великата схизма от 1054 г.

Именно богословско-догматични разногласия, сред които разбиването на триезичната ерес (схващането, че Литургия може да се служи само на три езика - гръцки, латински и еврейски) и произходът на св. Дух, принудително карат учениците на Кирил и Методий да напуснат Рим след кончината на учителите им.

В това време княз Борис, неотдавна приел християнството като официална религия, търсел начин да се противопостави на опита на Византия да се наложи културно над България. Именно тази интерпретация на историческите събития е водеща при разсъжденията защо Борис с такава охота приема учениците на Светите братя и ги прави основни мисионери. Това са именно Ангеларий, Наум и Климент.

Ангеларий умира скоро, след като тримата са приети в Плиска, Наум остава в Столицата и основава Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в днешна Македония, където основава Охридската книжовна школа.

Според най-разпространените исторически теории, Климент е изпратен в новоприсъединената към България територия, за да може тя да стане по-лесно едно културно цяло с останалата част от княжеството. Историческите сведения сочат, че Климент се е отдал на просветителски живот, като в основаната от него школа се обучавали хиляди свещеници и монаси, но в същото време той не забравял собствения си монашеския живот и основал в Охрид манастир, посветен на св. Панталеймон.

След неуспешния опит на сина на Борис Расате да върне езичеството, на българския престол се възкачва Симеон, който извиква Климент в столицата и го прави епископ. Като „пръв епископ на българския език“, както го описва житиеписецът му Теофилакт, Климент и тогава не престанал с богословската си и образователна дейност.

Климент почива на преклонна възраст на 27 юли 916 година в Охрид, като мощите му се съхраняват в основания от него манастир до ден-днешен. Прието е на датата на успението му да се чества паметта на всички св. Седмочисленици - светите братя Кирил и Методий и техните петима ученици - Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.

Традиционно на св. Климент Охридски се приписва заслугата за редактирането на глаголицата, създадена от учителя му св. Константин-Кирил Философ, защото в краткото му житие е написано, че Климент „изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Смята се, че от тази редакция произхожда кирилицата, наречена така в чест на св. Кирил.

В чест на св. Климент Охридски е наречен най-старият университет в България - Софийският, основан през 1888 г. На негово име е наречена и българската полярна база на остров Ливингстън.