Гости бяха Посланикът на Република България в Република Австрия доктор Иван Сираков и Директорът на българския културен институт във Виена “Дом Витгенщайн” – професор Румяна Конева.
Специално за БНТ председателят на BVCA Евгени Ангелов сподели, че асоциацията представлява интереса на инвеститорите в България, а основна нейна цел е воденето на диалог с държавата и бизнеса. Те планират още срещи с българите в чужбина. Първата спирка беше Виена, следват Лондон и Съединените щати. Според него България е лидер в региона за развитие на Startup компании, а в страната вече има над 250 финансирани подобни организации.
Според Цвета Капацинова, представител на BVCA във Виена и организатор на събитието, Виена е много подходящо място за първото подобно събитие. Причините за това са много, сред тях са емоционалната и духовна връзка между Австрия и България, активната българска общност в алпийската страна и географското разстояние, което допринася за по-лесно координиране на бизнес и в двете страни. Капацинова е изключително доволна и щастлива от големия интерес към събитието и смята, че от цялата енергия, която се е акумулирала на ивента, могат да се родят прекрасни възможности за изграждането на нови бизнес отношения.
В Академията дойдоха много успешни представители на Startup компании в България, които разказаха за своя опит пред сънародниците си, живеещи и работещи в Австрия. Един от участниците беше Саша Безуханова. Тя има богат опит в Startup сферата като създател на Move.bg и инициатор на EDIT.bg, насочен специално към младите предприемачи и иновативните проекти:
Какъв е климатът за Startup-и в България?
Саша Безуханова: В България има много витална Startup екосистема. Според мен, страната е с години преднина пред държавите от региона. Ние работим активно за това, дигиталната индустрия да стане основна за икономиката в страната, а перспективи за това има.
Проектът EDIT е насочен именно към подобни компании. Как протича работата по него?
Саша Безуханова: Преди близо година стартирахме програмата. Фокусът й е именно Startup-ите. Първото нещо, което направихме, е мапинг на екосистемата, с който целяхме да разберем каква е ситуацията със Startup инициативите в България и какви са предизвикателствата пред тях. Истината е, че в България в момента едва 21% от настоящите играчи на икономическия пазар имат експортен потенциал. А при Startup-ите се наблюдава тенденция към таргетирането на глобалните пазари. Над 60% от тях правят именно това. Те развиват изключително авангардни технологии.
А какви са основните предизвикателства?
Саша Безуханова: Има няколко неща, по които активно работим. Първият проблем е, че финансовият ресурс е сравнително ограничен, определяща роля имат фондовете. Второто предизвикателство е, че голяма част от хората, които са израснали в българска среда, независимо дали са получили и образование в чужбина, нямат достатъчна подготовка и самочувствие да излязат на голямата сцена. По този начин техни връстници, макар и с не толкова иновативни инициативи успяват да пробият заради способността си да продадат конкретен продукт. Трето предизвикателство е стартиращите компании да се научат да планират финансирането си във връзка с растежа. Съществува опасността двигателите на конкретна идея или продукт да останат с миноритарен дял в края на реализирането им и пускането на пазара. И не на последно място, една важна територия е слагането на адекватни цени, а не непременно ниски такива. България не е евтина дестинация, напротив, днес в България се произвеждат продукти, които са конкурентни на глобалния пазар. Давам прост пример с една организация, която създава картички, базирани върху т.нар. обогатена реалност (augmented reality). Друга организация пък се занимава с изработването на професионални автобиографии, нужни за кандидатстване за работа. Има и по-големи организации, занимаващи се с виртуална реалност и други иновативни сфери.
Каква е Вашата визия за интегрирането на българите в чужбина към процесите в страната – в икономически и обществен план?
Саша Безуханова: Повече от 2 милиона българи живеят зад граница. Това са хора с различен профил и интереси, но под една или друга форма те инвестират в страната. Част от тях има бизнеси в България, друга поддържа семействата си финансово. Има хора в чужбина, които са на много високи позиции и с много сериозен опит. Те могат да влезнат в ролята на ментори и супервайзъри, дори не е нужно да се включат с пари. Те могат също така да отворят нови пътища за българския бизнес към чужбина. С днешното събитие, първото от една серия подобни, ние целим да окуражим българи, които имат интерес да участват в развитието на предприемачеството в България.
Стоил Кордев живее в Австрия от 20 години и има успешен бизнес в страната. Стартирал е обаче в България, където и до днес е предприемач и инвеститор.
Каква е разликата в условията за правене на бизнес в Австрия и България?
Стоил Кордев: Аз имам директни впечатления, тъй като развивам бизнеса си и в двете държави. Чисто технологично мога да кажа, че в Австрия е много по-лесно. Самата държава предоставя тази възможност благодарение, преди всичко, на сериозно ограничената бюрокрация. От другата страна в България данъците са доста по-ниски, което дава възможност за стартиращите предприятия. За сметка на това администрацията е доста по-тромава. Оптималният вариант сякаш е комбинация между двата климата. Днес видях няколко фирми с частичен outsourcing, т.е. работа едновременно и в двете държави, което е една много предприемчива идея.
Как стартира ти своя бизнес?
Стоил Кордев: Ние започнахме в България с фирма за LED осветление, а впоследствие се разраснахме и в Европа. Аз се занимава и с друг бизнес в България, фирма, която е в сектора на услугите, където бюрокрация също е проблем.
Какво те доведе в Австрия и какво те връща обратно в България?
Стоил Кордев: В Австрия съм от 20 години. Имам няколко бизнеса тук, много приятели, а и животът във Виена намирам за много спокоен и приятен. Все пак, в България продължава да ме връща носталгията и близките. Много възможности има в България за правене в бизнес, които в Австрия общо взето са изчерпани. Например в технологичния бранш.
Как трябва да се работи с диаспората?
Стоил Кордев: Най-важното е да се създадат канали за комуникация. Обратната връзка от успелите българи в чужбина е много важна. До преди четири-пет години бих казал, че нямаше такава. Но новите канали, включително социалните мрежи, отварят врати.