Български ученици със стипендии за космически лагер

3,2,1 излитаме... към необятния космос. Нооо ... да не бързаме толкова. Всеки космонавт преминава през сериозна подготовка. И нашите малки изследователи преди да изпаднат в безтегловност преминават през космическия лагер в Измир. Но и пътят до там е дълъг, не само на километри. Част от българските ученици си спечелиха правото да се впуснат в това приключение след оспорвано състезание. Кандидатствали с написани или заснети есета.

Мартин Ангелов - Център за творческо обучение, София: Тези есета първо трябва грамотно да са написани, хубав език, показване на това от какво се интересуват най-вече - начина им на мислене.

Голяма част от българските ученици обаче са стипендианти. И нека се върнем в лагера.Тук всичко се доближава до действителността, нищо, че е като игра. Така се учи по-лесно. Ден първи от шест. Време е да се разходим, да разберем какво е да си в открития космос.

Мартин Георгиев - 9 клас в НФСГ: Този уред се е използвал в космоса преди време от НАСА, за да може : когато има някаква част от кораба, която да е повредена или трябва да бъде заменена - космонавтите излизали от кораба с този уред и поправяли или заменяли частта.

Мартин бързо си е научил урока. Той е един от всички 170 ученика от 5 различни държави, за които тази седмица е шанс - да се опазнаят и да завържат нови приятелства.

Толга Ялдаръм - Космически лагер - Турция: И разбира се, те работят в различни отбори. Когато учениците идват тук ние не ги разделяме на български отбор, румънски отбор, немски отбор. Ние разделяме децата на различни групи и ги наричаме отбор на слънцето, на Меркурии, въобще на планетите. Те работят с различни нации заедно. Така научават повече и за различните традиции и се научават как да се уважават взаимно.

Ден втори. Време е да загубим представа за реалността - като се разтърсим и обърнем буквално с главата надолу.

Тома Златарев - I ПЧМГ в София: Това е уред, който се използва от НАСА за трениране на астронавти когато попаднат в някаква опасност да могат да се съсредоточат и да оправят проблема.

Вече е ясно защо тук търсят деца с влечение към науката. Но не само.

Неда Гергинова- учител в I ПЧМГ: Това е мястото, в което могат да изявят себе си. Освен това е мястото, на което могат да научат най-много, най-подробно и всичко за космоса.

Различни култури. Различни образователни системи и едно мястоп, което вече 16 години събира ученици от целия свят. Деца от повече от 55 държави дойдоха тук в Space camp, за да разберат колко отговорна е работата на астронавтите, защотот всичко това, което виждате тук не са просто светещи копчета - това е контролният център на тяхната мисия, за да могат те да контролират совалката.

Ден трети. Скоро Марс няма да е онази далечна червена планета. Нашите изследователи ще се поразходят по нейната повърхност. Но първо трябва да научат какво се случва с човешкото тяло когато е дълго време в космоса.

Йосиф - ученик в I ПЧМГ: Когато отидат в космоса мускулите им се омързеляват по-бързо отколкото на земята, защото няма гравитация, която да ги дърпа надолу.

Ден четвърти. Време е да полетим.

Иван Радоев - ученик в СОУ ,,Любен Каравелов" гр. Копривщица: Ние строихме ракети. В тях сложихме една хартия, едни криле - залепихме ги и сега ще ги изстрелваме.

Ден пети. Освен учени, децата могат да бъдат певци, танцьори, музиканти.

Йосиф Маринов - ученик в I ПЧМГ: Намираме се на вечерта на талантите на лагера.

Ден шести - последен. Време е за мисия. Ще летят в космоса. Целият екип е напълно готов. Пилотите са на своите места. Предстои излитане, полет, проблеми, препятствия.

Йордан Пеев - 6 клас в СОУ ,,Св. Климент Охридски" - гр. Варна: Тук направляваме совалката. Това е табло, от което можем да наблюдаваме совалката как се движи и различни данни за нея.

Два напрегнати часа. Всичко се случва на мига. И все пак совалката е приземена.

Елена Георгиева - 2-ро СОУ, гр. София: Според мен успяхме заради всички, тъй като работихме в екип и всички се справихме перфектно.

Хюстън - мисията е изпълнена.