Репортерски поглед: Оцеляване на културните ценности

Годината е 1884. Улиците Шейново и Сан Стефано не съществуват, вместо тях, тук на хълма братята Прошек пускат своята прочута фабрика за пиво.

Днес, 132 години тук се издига реплика на старата пивоварна.

Всичко е съвсем законно. Старата сграда, където ще бъде държавната банка за развитие в София, запазва облика си благодарение на останалата неразрушена предна стена. Захарната фабрика обаче се руши. Като нея са много други сгради в столицата.

В България има 40 000 паметници на културата, от които 6000 са със статут обнародван в Държавен вестник. За всички тях се грижат 18 души в Министерство на културата Признават, че им е трудно, защото отговарят и за археологическите разкопки, музейните експонати и други.

Димитрийка Добрева, гл. директор "Инспектор за опазване на културното наследство":
Имаме и добри постижения в тази област, сещам се сега през миналата година или преди години, Община Несебър беше сменена настилката с асфалтова, съдът уважи нашето наказателно постановление, общината си плати санкцията освен това бяха принудени да възстановят старата настилка от камък.

Експертите - 10 на брой се занимават с надзора над паметниците от 2009 година, когато влиза в сила Законът за културното наследство претърпял оттогава досега 16 промени или средно по две на година.

Димитрийка Добрева, гл. директор "Инспектор за опазване на културното наследство":
"Ние се учим в движение и установяваме в процеса на работа, че законът има доста несъвършенства".

Несъвършенствата на закона са и в основата на случилото се с Тютюневите складове в Пловдив. Те са били в лошо състояние и преди пожара, но собствениците така и не са проверявани - липсвал сигнал срещу тях.През 2010 г. обаче Министерството на културата спира проект на инвеститора, с който той иска да събори сградите като запази само фасадите им. Оттогава нов проект така и не е получен. След пожара историята продължава да се заплита.

Димитрийка Добрева, гл. директор "Инспектор за опазване на културното наследство":
"И тука сега с юристите разсъждаваме унищожени ли са складовете при положение, че им седят четирите ограждащи стени или са увредени само. Тези случай в годините така са се натрупали защото се сблъсква частният с обществения интерес. Този, който е собственик на подобни терени в централна градска част на Пловдив иска да реализира ново строителство, защото ще печели повече от него - дали ще е хотел, дали ще са търговски центрове. Докато общественият интерес казва нещо съвсем друго - запазване облика на така наречения тютюнев град, толкова прокламиран при кандидатстването на община Пловдив за Европейска столица на културата".

Министерството прави работни групи, за да сближи обществения и частният интерес. Експертите обаче са категорични, че контролът е неефективен, не защото законът не работи, а защото липсва цялостна стратегия за грижата за ценните сгради.

Проф. Тодор Булев, Съюз на архитектите в България:
Както в много други сфери, нямаме такъв модел на културна политика, който да спасява паметниците и веднага трябва да кажа, че това е обща задача на обществото. Прехвърлянето на топката между институциите няма да помогне много, трябва да се поеме отговорността от всички - инвеститори, министерство, общини, правителство, граждани. Лошото е, че и в момента обсъждаме един закон за културното наследство, който по никакъв начин не улеснява нещата.

Решение според специалистите не са и високите глоби като примерът, който го доказва е София, където глобите се многократно по-високи от предвидените в закона.

Здравко Здравков, главен архитект на София:
Най-голямата санкция от 100 000 лева е наложена нееднократно на сгради в София, но въпреки всичко по този начин не се създава отношение у собственика към притежавания от него обект.

Остава философският въпрос - паметник на културата ли е копието на ценна сграда и всички ценни сгради ли ще се превърнат в реплики един ден, подобно на тази зад мен?

Здравко Здравков, главен архитект на София:
Нашият град има исторически слоеве от римско, византийско, османско, дори от комунистическо време. Ако ние не съхраняваме своята историческа наследственост, постепенно ще загубим лика си и ще превърнем града си в една своеобразна бутафория.Моето лично мнение е, че сградите трябва да се поддържат, трябва да се запазват, има начини на такива сгради да бъдат реконструирани, обновявани, но всичко трябва да се извършва с отношение и с респект към притежавания паметник.

Всички се зарекоха, че опожареният Тютюнев град ще бъде възстановен. Но дали ще върне предишния си облик или не съвсем.