Брат Любе е на свобода

Какъвто и да е, какъвто и да бъде в бъдеще, Любе Бошковски беше колоритна фигура на македонската угостителска и политическа сцена. Собственик на хотел в Хърватия, майстор на добрите сладки, после по призива на своята ВМРО-ДПМНЕ - заместник-шеф на Дирекцията за сигурност и контраразузнаване, когато много приличаше на ранния Борисов с широкополата си шапка и коженото си палто и с присъствието си пред екраните след всяка полицейска операция. Журналистите намериха в него сладкодумен събеседник, който не им пробутва полицейски сводки и обтекаеми служебни фрази, а човек, който говори приятелски, все едно са му клиенти в ресторанта. Накрая стана вътрешен министър по време на кризата през лятото на 2001 година, заменяйки не когото и да е, а самата Доста Димовска, омърсена от скандала с подслушване на телефонни разговори, организиран от Зоран Верушевски, ченге от сигурността, същият, който и сега е в кашата с подслушванията в Скопие. В биографията си „брат” Любе, както го наричаха неговите съпартийци, има и три години и половина, прекарани в затвора в Хага на Трибунала за престъпленията в бивша Югославия. И той има обвинение и оправдателна присъда, последвана от триумфално завръщане със специален самолет на летището в Скопие, лично посрещнат и разцелуван като победител от тогавашния премиер Никола Груевски. Тогава Любе от тетовското село Челопеч бе на върха на славата си, вероятно не знаейки, че няма нищо по нетрайно на този свят от подобна слава. Много скоро му стана ясно, че за него няма достойно място в неговата ВМРО-ДПМНЕ най-вероятно заради това, че неговите ментори и приятели Любчо Георгиевски и покойната Доста Димовска вече бяха извън политическата игра, натикани в ъгъла от човека, когото сами избраха и издигнаха с апаратни игри на лидерството място - Никола Груевски.

И тогава Любе създаде своя партия - Обединени за Македония, която търсеше и намираше своите членове и симпатизанти в редиците на матичната партия на Бошковски-ВМРО-ДПМНЕ. Та, къде другаде? Това изигра лоша шега на бившия сладкар и ресторантьор, станал партиен лидер. Никола Груевски не можа да прости на Любе, че се опитва да откъсне електорат от този на ВМРО-ДПМНЕ. И вижте какво се случи - на следващия ден след парламентарните избори на 5 юни 2011 година, значи, на 6 юни, на излизане от култовия ресторант „Воденицата” в Скопие, Бошковски бе арестуван от специалните полицейски части „Алфа”, при това, както сега става ясно, с обидни вербални атаки от страна на полицаите, които имали за цел да унижат и оскърбят бившия вътрешен министър. Хванаха го, носейки в найлонов рекламен плик някакви си 130 000 евра, които му бил дал симпатизант. Обвиниха го в злоупотреба с пари за изборната кампания, организираха му дело, изкараха срещу него защитен свидетел, дадоха му присъда от седем години затвор, която после снизходително намалиха на пет години. И до днес, както в началото, Любе продължава да твърди, че всичко това е било организирано от тайните служби на Груевски, които ръководеше неговият първи братовчед Сашо Миялков.

Брат Любе е на свобода, но временно - срещу него има още едно дело, този път с обвинение за събитие от лятото на 2001 година. И аз, тогава кореспондент на БНТ в Скопие, станах неволен свидетел на това събитие. През отворените прозорци на служебното ми жилище чухме със съпругата си изстрели, беше лято, топло, горещо, както само в Скопие се случва. Раздадоха се викове, скочихме долу пред входа на блока, бяхме първите, които видяхме да лежи труп на убит мъж, целият в кръв. Слязоха и други хора от блока, насъбраха се съседи, докато един млад мъж каза: ама това е онзи рекетьор, Мариан, Мариан Тушевски. Докато се питахме кой всъщност е убитият, на петдесетина метра от тълпата се разнесе силен тревожен женски вик. Затичахме се, пред входа на подземния гараж лежеше друг убит, млад човек. Очевидно беше бягал защото изстрелите го бяха улучили в гърба... На сутринта, намерих на перваза на прозореца си към спалнята куршум, който се беше ударил в твърдата щора. Пазя го и досега...

Така, и сега обвиняват Бошковски, че е знаел за готвеното убийство на двамата младежи и можел да го предотврати. Убитите били от специализирана група, контролирана от полицията, която изнудвала имотните македонци да дават пари за „патриотичната” кауза на „бранителите”, които воюваха на Шар планина срещу хората на Армията за национално освобождение. Да не забравяме, беше лятото на 2001 година. С това дело искат да вкарат брат Любев затвора за още десет години и половина.

За последен път видях Бошковски на границата между България и Македония при Гюешево. Аз пътувах за София, той се връщаше от там. Беше ходил да търси подкрепа тъкмо за онези парламентарни избори от 2011 година, които той, естествено, не спечели, но след които го арестуваха, беше страшно доволен от домакините си в София. Граничните ни полицаи нещо се туткаха, та казах на шефа им - това беше ваш колега, министър, не го бавете, човекът има сериозна работа. А той вече се бе разговорил с униформените, та го гледаха в устата. Брат Любе...

Е, получената от София тогава подкрепа не му попречи после да си затваря очите, дори да насърчава едни хора да раздават готови македонски паспорти, издадени от неговото МВР, на хора и в България, и от районите на Гора и Пустец в Албания, които ние смятаме за българи. Иначе, доколкото си спомням, беше близък с тогавашния български вътрешен министър, покойният сега професор Георги Петканов, имаха си приказката, ходеха си на гости. В родното си село Челопеч край Тетово Бошковски посрещаше гостите си с прясно опечено агне от Шар планина. Било вкусно, казват. Нали човекът си беше ресторантьор и сладкар.

Брат Любе вече е вън. Онези специални полицаи с качулки, които го арестуваха пред „Воденицата” и се държаха крайно арогантно и обидно с него, днес са сред клиентите на Специалната прокуратура. Но президентът Георге Иванов ги включи в списъка с 56-те помилвани личности, който разбуни Македония. Но не бяха сред 22-та, които поискаха и той им отказа помилване. На служба са си, и вероятно чакат нови заповеди да бутнат някого в затвора, след като „са му разкатали мамата”. Или „са му разказали играта”, както предпочитате.

А на брат Любе Бошковски сега не остава друго, освен да се порадва на миговете свобода, които съдбата ще му отреди. И да се пита защо не си остана при сладките и ресторанта с хотела си на брега на Адриатика, а се втурна да прави политика. И то къде - в Македония, където от славата до позора има само една крачка, при това съвсем малка. И много бърза.