Бюджетната комисия ще преразгледа лимитите за обезщетенията при катастрофи

Основният аргумент за въвеждането на лимит е, че застрахователите не разполагат с достатъчно средства, за да изплащат обезщетения на родните на загиналите и пострадалите в пътнотранспортни произшествия. Това е така заради тълкувателно решение на Върховния касационен съд от преди няколко месеца, с което се разшири кръга на хората, които могат да поискат обезщетение, а не само най-близките роднини. Според застрахователите и вносителят на предложението - председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова, това може да доведе или до рязко поскъпване на застраховката Гражданска отговорност, или до поскъпване на останалите застраховки или до фалити на застрахователи, ако не бъдат вдигнати цените на застраховките.

Основният аргумент срещу въвеждането на лимити е на адвокатите, които твърдят, че това е в противоречие с европейското право и съдът е този, който най-справедливо трябва да отсъди дали и каква сума да бъде изплатена като обезщетение. Срещу лимита се обявиха и роднините на пострадалите при катастрофи.

Още в самото начало на дискусията председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова съобщи, че макар да е вносител, не тя е подготвила внесеното предложение за лимити на обезщетенията. Това е станало в работна група. По думите ѝ у нас гражданската отговорност е евтина и това е причината за недостига на средства за покриване на обезщетенията - средно 97 евро при 229 евро в Европа.

Менда Стоянова, председател на Парламентарната бюджетна комисия: Застрахователният пазар не печели от този тип, като покрива печалбите и загубите си в някои случаи в някои компании от други видове застраховки които прави.

Тя призова засегнатите страни да бъде намерен баланс - да не се увеличат цените на застраховките, но и да се запази справедливостта при обезщетенията. За това призоваха и от финансовото министерство.

Маринела Петрова, зам. министър на финансите: Смятам, че максимално бързо трябва да бъде намерено решение - до края на годината следва да бъде взето, защото междувременно може да изпаднем в ситуация, в която използвайки тълкувателното решение на ВКС да се появят редица нови казуси, които да вкарат застрахователния сектор в проблем.

Изключително емоционално срещу поправките реагираха роднини на загинали в катастрофи.

Анелия Терзиева, майка на загинал в катастрофа: Искам да попитам всички народни представители тук, вие нали се клехте, когато работите всичко да бъде в интересите на народа? Не ме интересуват тези 20 000 лева, обидно ми е, че някой е посмял да оцени скръбта ми и то на 20 000 лева и то икономически дори аз съм губила сто пъти повече.

Ангел Борисов, загубил роднина в катастрофа: Аз мога да обясня какво означава болка и страдание. Всеки от вас има деца и му се е случвало да сънува, че с детето му е станало най-лошото - събуждате се и пет минути не знаете къде се намирате докато не разберете, че не е истина. Но до обяд нищо не ви се прави, ходите едва - сега се върнете на петте минути - това е всичко.

Остро срещу поправката възразиха и адвокати, като призоваха справедливостта да бъде оставена на съда.

Милен Ралчев, Висш адвокатски съвет: На първо място считаме, че опита за тази застрахователна промяна е изключително прибързан, неаргументиран даже лишен от мотиви и противоречи на принципите на законотворчеството.

Застрахователите признаха, че разширяването на кръга на засегнатите е справедливо, но обясниха, че нямат пари. По техни данни за миналата година са събрани от застраховка гражданска отговорност 650 млн. лева, изплатени са 400 млн. и 1 млрд. са заделени за резерв. Ситуацията се е променила остро през последните три месеца след тълкувателното решение на ВКС.

Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи: До момента подадените към застрахователите претенции от новия кръг лица са 318, от които 145 постъпили по съдебен ред - 173 по доброволен ред. Исковете са в размер малко под 100 млн. лева.

Oстро срещу промяната обаче се обяви националният омбудсман Мая Манолова. Предложенията ще бъдат разгледани между двете четения отново в Бюджетна комисия, а след това законопроектът ще бъде внесен и в пленарна зала.