Драмата си е драма, но идват избори...

Особено когато става дума за онези съседни държави, които лежат на така наречения Балканския път на миграцията, блокиран преди десетина дни от европейските държавници. Всъщност, в Скопие, Белград, Загреб и Любляна очакват само потвърждение на вече взетото решение за спускане на бариера по този най-къс маршрут от южните морета към Централна Европа. Защото бежанците са си бежанци, тяхната драма наистина си е хуманитарна драма, но животът в Македония, Сърбия, Хърватия и Словения продължава и неотложните задачи чукат на вратата.

В Македония под натиска на опозицията и с подкрепата на някои посланици в Скопие промениха датата на предсрочния вот- от 24 април на 5 юни. Властите не били изпълнили всички необходими условия за честен, прозрачен и демократичен вот. Едно от неизпълнените условия бе общият избирателен списък да бъде прочистен от мъртвите души в него, които, според опозицията, властите са внесли като част от голямата и системна изборна манипулация, гарантираща девет последователни победи на ВМРО-ДПМНЕ от 2006 година насам.

Тук проверка, там проверка, тук медийна публикация, там някаква информация от Държавната изборна комисия и се оказа, че такива несъществуващи, но записани като гласували лица са над 400 000 човека. И най-големите оптимисти за размера на цифрата от опозицията бяха изненадани, стига, разбира се, тези почти половин милион изборни фантома да са наистина реалност. Електоралният корпус в Македония е около милион и осемстотин хиляди човека, та чак 400 000, наистина са прекалено много. Но знае ли човек...

Докато траеше активната фаза на бежанската криза и драматичните кадри от южната граница на Македония към Гърция бяха ежедневие, вътрешнополитическите трусове някак си не се забелязваха. Или поне вниманието бе раздвоено. Бариерата на юг падна, няма поток, драмата сега е в Идомени, макар че имаше и един опит за насилствено пресичане на границата на голяма група бежанци, старателно и предварително медийно осигурен.

Е, бяха спрени, после едни 600 човека бяха върнати обратно, случаят получи световна известност, а властите в Скопие отново проявиха предпазливост по повод съобщенията, че нахлулите на територията на Македония бежанци са носели в ръцете си ръчно направени карти от гръцки гранични полицаи как да следват маршрута и къде граничната линия е най-слаба, та да бъде пробита от масовия натиск.

И друг път сме казвали, че Скопие е в „зависимост” от Атина заради прочутия спор за името на новата малка балканска държава, който блокира евро-атлантическия път на Македония . Затова край Вардар внимават много да не би с реакциите си да разсърдят южния съсед, който и без това проточва решаването на спора вече десетилетия. Така да се каже, съобразяват се.

„Съобразителност” обаче не прояви президентът Георге Иванов. В интервю за най-тиражния германски вестник „Билд” той обвини брюкселската администрация, че е оставила Македония сама да поеме разходите по бежанците и че до този момент в Скопие не са получили нито евро от обещаните пари. Отговорът дойде бързо- ако господин президентът на Македония е очаквал, че Европейската комисия ще прати пари в банковите сметки на правителството, за да ги харчи, много се е излъгал.

Средствата са предоставени на специализираните организации и институции, които се занимават с бежанците, те не се оплакват. Така от опита на иначе кроткия и овален в изказванията си Иванов да „нацепи” Брюксел остана само впечатлението, че той иска да помогне на своя ментор, бившия премиер Никола Груевски като отново върне топката на терена на бежанската криза вместо да вземе да каже няколко думи за това имало ли е изборни фалшификации или не. Но няма как да каже това защото самият той на два пъти бе избран за държавен глава след подобен вот.

Горе-долу по същото време, в което в Скопие отложиха изборите от 24 април на 5 юни, в Белград президентът Томислав Николич ги насрочи тъкмо на 24 април. И едните, и другите- предсрочни. Само че в Сърбия са на принципа на 3 в 1,защото освен парламентарни, в същия ден ще има и местни, и регионални. Премиерът и лидер на управляващата Сръбска прогресивна партия Александър Вучич не крие, че иска парламентарно мнозинство от две трети за да имал подкрепа за всички проевропейски реформи, и да смачка опозицията в провинцията там, където тя още мърда. / Любимите на всички авторитарни лидери две трети парламентарно мнозинство- един в Анкара ги иска за да си увеличи пълномощията и да стане „султан” на държавата си, този пък –за да ускорял пътя на Сърбия към Европа, трети пък като доскорошния премиер на Македония Груевски за да натрие носа на коалиционните си партньори- албанци.

Балканска любов към магическите две трети!// За това Вучич бил разпоредил на Държавната изборна комисия, както и на местните и регионални комисии, неговата партия да вземе бюлетината с номер едно. И във всички листи неговото име да бъде на първо място, като водач. Там, където опозиционната Демократическа партия е успяла да изпревари с листите си партията на Вучич, той разпуснал комисията, назначил нова и тя вече му дало заветния номер 1. Както справедливо отбеляза в своя публикация Весна Пешич, една от най-близките сътруднички на убития премиер на Сърбия Зоран Джинчич, в случая става дума „...за чиста механика. Народът е глупав и не умее да чете листите. И за да не сгреши, просто му казваш- отбележи номер едно, това поне го знае”.

Според Пешич, изборът на 24 май ще бъде не само за парламент и местни органи на властта, а за пътя, по който Сърбия трябва да поеме. Защото в момента страната е в ситуация, в която се води ”... лъжлива модерна и прозападна политика, с тайно вътрешно ограбване на страната и с изнудване на Запада, че тази власт може да управлява много по-лошо, та дори и да избере онази, другата страна”, за която преди години в разговор със Зоран Джинчич словенският мъдрец, философът Славой Жижек го беше предупредил, че след Милошевич е възможна „русификация” на Сърбия. Каквото и да означава това.