Духът на Слобо витае над Сърбия

И четем - „Духът на Слободан Милошевич, който от пети октомври 2000 година много внимателно и грижливо се пази в бутилка, отново кръжи над Сърбия. Пусна го присъдата на Хагския трибунал в процеса против Радован Караджич, в която ръководството на Сърбия е извадено от списъка на отговорните за военните престъпления в Босна и Херцеговина”.

По-нататък авторът уточнява, че въпросната присъда срещу политическия лидер на боснеските сърби Радован Караджич е била прочетена пред пет месеца - през март тази година, но в Белград през последните дни са се намерили нейни тълкуватели, според които текстът на присъдата е един вид „освободителна присъда за Слободан Милошевич”.

И хайде да речем, че подобна оценка е някаква лична журналистическа интерпретация, или поне изявление или оценка на човек от съдебната система. Вълнението, а наистина има такова в Белград, произтича от факта, че „освободителната присъда” на Слобо е обявена не от друг, а от втория човек в правителството - вицепремиера и министър на външните работи Ивица Дачич и от неговия съпартиец от Социалистическата партия Александър Вулин, министър на труда в Сърбия.

Да не забравя да дешифрирам датата пети октомври, за която се споменава в началото - на този ден преди 16 години Слободан Милошевич бе убеден да се откаже от властта като президент, след като стана ясно, че на проведените през септември същата година избори, той е загубил и че дори фалшифицирането на изборните резултати няма да му помогне да задължи властта. Убеди го един студент, Чедомир Йованович-Чедо, който си бе спечелил авторитет с лидерството на протестите против режима на сръбския диктатор.

Казват, че решителният аргумент, който е накарал Милошевич все пак да се оттегли, е било обещанието, скрепено с договор, той да не бъде изпращан в Трибунала в Хага и изобщо да не му се търси международно - правна отговорност за управлението му. И разбира се, за нещата, които се случиха във войните по време на разпада на бившата СФРЮ. Нещата обаче се развиха по друг начин, Милошевич бе предаден на Трибунала, там изкара няколко години и преди да чуе присъдата си, почина в килията си в затвора.

А Чедо, Чедомир Йованович е лидер на Либерално- демократическата партия в Сърбия, почти постоянен член на Скупщината /сръбския парламент/ и един от тези малцина, да не кажа - единствен! сръбски политик, който настоява Белград да признае независимостта на бившата сръбска провинция Косово като отделна суверенна държава. След като и без това вече Сърбия я губи...

Та, затова е тази култова дата пети октомври. А че духът на Слобо все още е жив сред мнозина сърби, това е вярно. Но е вярно също така, че споменът за диктатора в днешни дни може да скара хората от сформираното само преди седмица ново сръбско правителство. В него, както стана ясно, както беше и в предишните кабинети, сръбските социалисти на Ивица Дачич са коалиционен партньор на Сръбската прогресивна партия на премиера Александър Вучич.

Някога Дачич бе сред любимите хора от обкръжението на Милошевич, както и премиерът Вучич бе един от най-младите и перспективни политици край лидера на сръбските радикали Воислав Шешел, също клиент на Трибунала в Хага. Сега и двамата - премиерът и неговият първи заместник и шеф на дипломацията, са европейски ориентирани и гледат да оставят личното си и политическо минало далече зад себе си. Макар че то не е чак толкова далече назад...

А напрежението от изявленията на Дачич за Слобо възникна по няколко линии - първо, те идват, както стана ясно, пет месеца след присъдата срещу Караджич. Значи, Дачич е чакал да мине този период, да минат предсрочните парламентарни избори на 24 април, неговата партия и лично той отново да бъдат поканени в кабинета, да се обяви официално неговия състав и хоп!- да реабилитираме Милошевич, макар и само вербално и чрез една присъда от дело, което не се отнася до него. Второ, това става само дни преди посещението на американския вицепрезидент Джо Байдън в Белград като част от неговата балканска обиколка. Ало, както подметна и премиерът Вучич, това си е чиста провокация за „Добре дошъл!” на американеца.

Е, Дачич пусна някакво обяснение от типа на това, че всъщност, в Трибунала в Хага не е съден Милошевич, а на подсъдимата скамейка е била Сърбия и сръбският народ. Затова и всеки намек за снемане на вината на Слобо би означавало, че и Сърбия и нейните граждани нямат вина за военните престъпления по време на войните. А това е съждение, на което нашите комшии би трябвало да се радват. Що се отнася лично до Дачич, някои медии в Белград извинително припомниха, че сегашният лидер на сръбските социалисти нито веднъж не е отишъл на гроба на Милошевич, както между впрочем, са правили правят мнозина симпатизанти на бившия хагски затворник. Премиерът Вучич пък направо заяви, че няма нужда от такъв дебат в кабинета и че той иска да гледа напред, а не да се връща в миналото.

Както и да е, може би най-правилно ще бъде да приемем, че това е начало на един общо - сръбски дебат за това, което се случи през 90-те години на миналия век при разпада на юго- федерацията. Ако това продължи, неминуемо ще става дума за Слободан Милошевич. Няма как - на Уинстън Чърчил приписват оценката, че проблемът на Балканите е в това, че те са претоварени от митология. Няма лошо, лошото идва тогава, когато от митологията се прави политика.

А Слободан Милошевич беше най- изявеният протагонист на полуострова в това да прави от митологията политика. И сгреши.

Но за това - някой следващ път.