Двуезичност на фона на Председателството

Но когато дойде новината от Скопие, реших да променя темата си. Пък и си давам сметка, че има цели шест месеца занапред, в които, ако толкова е нужно, и аз да кажа мнението си за обещанията, които България даде на страните от Западните Балкани за тяхната европерспектива. Пък и да си кажа правото, продължавам да смятам, че нашите, българските хора и политици прекалено надуваха балона за това, което ще направим за тези шест месеца. Може би ще се окаже прав един мой мъдър приятел, който ме е учил на новинарство, според когото сегашната ситуация по фанфарите прилича много на времето преди българското членство в ЕС. Само че сега едни хора, които са начело на властта у нас, си дават сметка, че тогава, в онези исторически мигове за България ги нямаше никакви и те, естествено, нямат никакъв принос за българското еврочленство. Та, сега са задействали компенсаторните механизми и единадесет години по-късно използват рутинното ротационно председателство и вдигат шум до небесата, та да влязат в светлината на прожекторите като първи европейци. Такива ми ти работи.

Но сега думата е за друго. Ето за това: при втория парламентарен опит, при полупразна зала заради отсъствието на опозицията, спорният и оспорван Законът за езиците бе гласуван. В македонския парламент, с мнозинство от 69 гласа, без нито един против.Толкова-69 пратеници успяха да съберат управляващите за да преодолеят изискването за обикновено мнозинство в 120 местното Собрание. Дори лидерът на Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/ Али Ахмети, който никак не обича да ходи на работа като парламентарист, сега бе принуден да влезе в залата. Зер, всеки глас е нужен, пък и Законът за езиците засяга най-вече него и неговите гласоподаватели. Защото с приемането му албанският език, езикът на Ахмети и на всички от албанската етническа общност в Македония, придобива статута на втори служебен език в Македония. Когато Законът влезе в сила след публикуването му, освен цялостната организация на държавната администрация и обществените институции, промяната ще трябва да влезе като поправка и в Конституцията на страната.

Вече се чуват гласове, че президентът Георге Иванов имал намерение да върне Закона обратно. Той има това конституционно право и както изглежда, ще го използва. Това означава, че законът отново ще мине процедурата в комисиите и оттам- пак в пленарна зала. Само че ако за гласуването в четвъртък бяха необходими само 50 плюс един депутатски гласа, тоест 61, след повторното му вкарване за гласуване ще са нужни вече две трети от гласовете на пратениците- тоест, 80 депутати. А опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ вече втори месец бойкотира парламентарната работа. Причината- несъгласие с мерките на съда, който определи мярка задържане на шестима депутати от парламентарната група на опозиционната партия заради предполагаемото им участие в кървавите събития в нощта на 27 април миналата година. Трима от тях са в следствения арест, другите трима получиха мярка „домашен арест”.

Премиерът Зоран Заев се опита да върне опозицията както в парламента, така и в общинските съвети из цялата република. Веднага след избора на новия председател на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски двамата се видяха, нещо си обещаха, нещо не се спогодиха, но така или иначе залата при гласуването е полупразна. Даже на първото заседание след новогодишните и коледни празници кворум нямаше, та отложиха гласуването за 11 януари. Тогава, извинете за израза, и куцо и сакато бе привикано под парламентарните знамена, та събраха тези 69 депутати и в крайна сметка Законът мина.

На 15 януари обаче в дневния ред на парламента в Скопие е предвидено да бъде ратифициран Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Тогава пред депутатите трябва да говори и българският посланик в Македония Иван Петков, който да представи българските приоритети на европредседателството. Хайде да видим дали ВМРО-ДПМНЕ ще се върне в залата или ще продължи да си играе на ощипана госпожица и да бойкотира гласуването. Същият въпрос стои и за една проява два дни по-късно, когато в Скопие пристига генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той също ще говори от трибуната на парламента, поне така е предвидено, но има индикации, че в този случай опозицията ще върне депутатите си. Че току виж, Столтенберг би се разочаровал от тяхното евентуално отсъствие и би преоценил тяхната уж активна про-атлантическа позиция.

Ако ме питате мене, пак някакъв провинциализъм друса опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, някакъв политически примитивизъм. Не разбраха ли тези хора, че така не става. Изгубили сте властта, изгубили сте я, и други са я губили, и какво- нищо. Това е демократичната игра- падаш, печелиш, пак губиш, и отново се бориш да печелиш. Поне да бяха прочели най-новата си политическа история, където има примери за бойкот от страна на сегашните управляващи от Социалдемократическия съюз, чийто резултат, в крайна сметка бе срамното им и обидно безрезултатно връщане в парламента.

Иначе Законът за езиците тепърва ще създава трудности и проблеми. Толкова неща трябва да се свършат, толкова неща ще промени той. Всички емблеми на полицаи, на пожарникари, на митничари и други държавни служители ще бъдат двуезични- на македонски и на албански. В цялата държавна администрация ще се пише и говори и на албански, банкнотите и монетите на денара също ще имат надписи на двата езика, пощенските марки и другите ценни книжа- също. Има и още, но и това стига, струва ми се.