Когато всичко край теб се срине, когато внезапно осъзнаеш, безсилието си срещу гнева на природата, когато разбереш, че самото ти съществуване зависи единствено от прищевките на съдбата, тогава те озарява прозрението за безсмислието на бясното препускане през целия живот в преследване на амбиции и суета.
Това беше домът ми. Сега го няма. Не знам как ще продължим да живеем. Поне съм жива.
26-ти ноември, малко преди 4 ч сутринта. Албания е в прегръдките на съня. Внезапно мощен тътен разтърсва ранната утрин. Земята започва зловещия си танц. 6,4 по Рихтер. Рушат се сгради. Настъпва паника и ужас.
30 секунди - толкова са достатъчни, за да променят Дуръс и Тумане завинаги. Двете населени места са най-засегнати от труса. Епицентърът му е само на 7 км от Дуръс, в Адриатическо море, и едва на дълбочина 10 км. Това обяснява и значителните материални щети, които земетресението нанася.
Шалип Вена: Когато удари земетресението, спря токът. Нищо не виждахме. Всичко падаше и се рушеше.
Етлева Даску, Дуръс: Заведох децата при роднините, които са наблизо. Ние стоим тук. Няма къде да отидем. Не знам какво ще правим след това - знаем какво беше преди. Какво ще стане с дома ни?
Тумане и Дуръс потъват в мрак прекъснати са електропроводи. Спира и водата. Комуникациите в района са близки до невъзможните.
;Небето над албанското Адриатическо крайбрежие просветлява. С настъпването на деня пристигат и първите новини за загинали, десетки се издирват. Започва най-мащабната издирвателна и хуманитарна операция, която Албания накога е виждала. На помощ пристигат спасители от Гърция, Италия, Хърватия и Сърбия, Турция.
С дронове, термо камери, оптика и кучета се претърсва всеки метър от рухналите постройки.
Разбираме, че в най-засегнатите от труса градове Тумане и Дуръс живеят албански българи.
Егзим Рама е родом от Голо Бърдо едно от трите български анклава намиращ се в източна Албания. От няколко години се е преселил в Дуръс. Откриваме го до развалините на сринат със земята хотел, в който са загинали 8 души.
Егзим Рама: Това земетресение беше голямо, по-голямо от това през септември преди 2 месеца. Много страшно, много страшно, много страшно. Сега се тресе два пъти пък в 12 без 5 и в 12 и 10. Две земетресения, много страшни.
Егзим Рама: Какво ще правим, къде да отидем? Ние от Голо Бърдо сме дошли преди 20 години и пак ли къща ще правим?
Вера Фифо също е е български произход. И тя е от Голо Бърдо. Преди 10 години се мести със съпруга си в Тумане. През нощта те спят в колата си от страх напуканата след земетресението къща да не рухне върху главите им. Съгласява се да ни покаже пораженията и ни кани в дома си.
Вера Фифо: Много, много сме стресирани. Много страх имаме. Нямаме сигурност да живеем вече в къщата. Повече сме на двора нощем, където ни носят храна, но нямаме сигурност да живеем вече в къщата, защото се е напукала от темели до горе. Какво ще правим, не знам. Ако има възможност да ни помогнат!;
В Деня на националния си празник Албания е потънала в тъга. Малката балканска държава се прощава с жертвите на труса.
Равносметката - 51 загинали, повече от 2000 ранени и над 4 000 без дом.
Разделяме се с Албания с обещанието, че следващата година отново ще се върнем, за да видим как този изстрадал народ е преминал през тежкото изпитание, как се е справил с трагедията, как е преодолял скръбта, как се възстановил от разрушенията.