Електронните граждани на Естония

Малката балтийска република с население от 1,3 милиона души вече може да се похвали с хиляди електронни граждани от над 130 държави. Но това очевидно не е достатъчно. Според властите към 2025 година в света трябва да има 10 милиона "електронни естонци". Самата възможност съществува от 2014 г. А идеята е ясна – да се привличат чуждестранни предприемачи.

Естония е първата държава в света, създала програма за електронно гражданство. Чрез нея чужденците ползват всички държавни онлайн услуги. Те имат право да открият банкова сметка и да регистрират компания, но не и да гласуват. Електронното гражданство не означава естонско жителство и в страната не може да се влиза и пребивава без необходимите документи. Самата процедура по подаването на искане за електронно гражданство коства не повече от десетина минути и 100 евро държавна такса.

Страната е лидер в електронното управление и често е сочена за пример. Например, от 2000 г. електронно се подават данъчни декларации, а от 2005 г. може да се гласува от компютъра вкъщи. Почти 90 на сто от населението на Естония ползва интернет ежедневно.

Всичко това обаче следва да се разглежда като част от навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото. Специален индекс на Европейската комисия (The Digital Economy and Society Index) мери именно тези показатели.

Оказва се, че пред Естония са страни като Дания, Швеция, Финландия и Холандия, които са с най-развити дигитални икономики, следвани от Люксембург, Ирландия, Великобритания и Белгия. Румъния и България са в дъното.

Според доклада за 2018 г. в сравнение с предходната година страната ни отбелязва напредък. Подобрили са се цифровите обществени услуги, а това е довело и до ръст на потребителите на тези услуги. Основните предизвикателства пред България са свързани с ниското ниво на умения в областта на цифровите технологии у населението (включително сред младежите) и все още слабото им внедряване в стопанската дейност. С други думи, сърфирането през смартфона, което виждаме ежедневно по улиците, не е достатъчно. Недостатъчният брой специалисти и инвестиции в цифрова инфраструктура са другите причини за известното ни изоставане спрямо ЕС.

Цифровите обществени услуги съвсем естествено пестят време и все повече европейски граждани ги използват с удоволствие. Отново Естония, Финландия, Швеция, Дания,Холандия и Литва са отличници – над 80% от интернет потребителите в тези страни се възползват от електронните форми на различните администрации. Средният процент за Европейския съюз е 58,5%, като по-малък е делът в Италия, Чешката република, Гърция и Германия – под 40%.

България е на 23-та позиция с резултат 49,7%. В доклада се посочва, че страната ни напредва, макар и с по-бавни темпове в сравнение с други държави от Евросъюза. Все пак броят потребители на електронното управление е нараснал в сравнение с миналата година и в момента отговаря на средното за ЕС.

България продължава да постига добри резултати и по отношение на свободно достъпните данни: в момента има над 7000 бази от данни от различни национални и регионални администрации и агенции.