Евробарометър: 55% от българите подкрепят членството в ЕС

Фокусът на проучването на „Парламетър“ е върху обществените нагласи относно членството в ЕС и ползите от него, приоритетите, действията и мисията на Европейския парламент, както и дали гласът на гражданите се чува на европейско ниво. Проучването потвърждава все по-благоприятното отношение на гражданите към ЕС, тенденция, наблюдавана в проучванията от 2016 г. насам.

Проучването показва, че ясно мнозинство от европейските граждани (57%) вярва, че членството в ЕС е нещо добро за държавата им. Това равнище почти се връща до стойностите от 2007 г., преди финансовата и икономическа криза.

Също така 47% от европейците смятат, че гласът им се зачита в ЕС, което е най-добрият резултат след изборите за Европейски парламент през 2009 г.

В България подкрепата за членството в ЕС е 55%, малко по-ниска от средното за ЕС, но също така с шест процентни пункта по-висока в сравнение с 2016 година.

Доверието на гражданите в Парламента се увеличава

33% от европейските граждани имат положителна нагласа към Европейския парламент, което е с 8 пункта повече от резултатите през 2016 г. За България делът на одобрение е 49%, като увеличението е с 11 пункта, а това е вторият най-добър резултат в ЕС след Ирландия. Европейският парламент има неутрален имидж сред 42% от европейците (два процентни пункта по-ниско спрямо предишното проучване), а негативният имидж е спаднал със 7 пункта до 21%. За България резултатите са съответно 30% (–4 процентни пункта) и 12% (–9 процентни пункта).

Повече от половината анкетирани (55%) заявяват интереса си към Европейските избори през 2019 г., а 47% считат, че Парламентът трябва да играе по-голяма роля в бъдеще.

Европейските граждани очакват, че ЕС ще ги защитава от определени заплахи. Основните рискове, при които европейците желаят намесата на ЕС, са тероризъм (58%), безработица (43%), бедност и социално изключване (42%) и неконтролирана миграция (35%). По-малко от една четвърт от хората посочват изменението на климата (23%), религиозния радикализъм (23%), организираната престъпност (22%), въоръжените конфликти (21%), политическия екстремизъм (20%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), кибератаките, социалния дъмпинг и заплахите за неприкосновеността на личните данни (9% всяка).

Основните приоритетни области, в които българите искат повече действия от страна на ЕС, отговарят на тези в Съюза: борбата с тероризма (61%), бедността и социалното изключване (40%) и неконтролирана миграция (38%). След тях идват проблемът с безработица (33%), религиозният радикализъм (26%), организираната престъпност (24%), въоръжените конфликти (23%), социалният дъмпинг (21%). Най-малко намеса от ЕС българите желаят при защитата от кибератаки (11%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), заплахите за неприкосновеността на личните данни (8% всяка).

Европейските граждани очакват Съюзът да осигури защита на основните им права (44%), правото на свободно придвижване, работа и образование в ЕС (36%), на труд (34%), на адекватни пенсии (34%) и на стабилна икономика (33%). В частност, те очакват ЕС да защитава човешките права (56%), свободата на словото (34%) и равноправието между мъже и жени (32%). Хората очакват ЕП да подкрепи действия срещу бедността и социалното изключване (41%), тероризма (също 41%) и безработицата сред младите хора (31%).