Французите държат бъдещето на обединена Европа в ръцете си

По всичко личи, че Еманюел Макрон ще спечели президентстките избори във Франция, вторият тур, на които ще се състои следващата неделя. Лидерът на En Marche! си осигури място в надпреварата, след като спечели най-голям процент от вота по време на първия тур миналата седмица. Повечето социологически проучвания му дават много добра, почти непреодолима, преднина пред Марин льо Пен, доскорошен лидер на Националния фронт и единствен опонент на Макрон във втория тур.

Резултатът от тези избори е ключов за бъдещето на Европа, но рискът от дезинтеграция не изчезва с избирането на проевропейския кандидат.

Битката във Франция сякаш се разгръща по вече добре познат сценарий, в който националистическата, анти-ЕС платформа на льо Пен набира сила за сметка на добре установени политически играчи. Разликата е, че противникът ѝ също не е излъчен от партия на статуквото, а програмата му трудно може да се определи като партийна. Като доскорошен министър на икономиката, Макрон не е аутсайдер в политиката. Все пак, изглежда, че липсата на категорична партийна принадлежност в комбинация с центристките му, проевропейски възгледи, му дава предимство в надпреварата с останалите партийни лидери.

Така шансът Марин льо Пен да стане следващият президент на Франция е малък, но все пак съществува, а рискът за Европейският съюз от подобно развитие е огромен. Проучванията показват, че ако избирателната активност остане ниска, това би дало предимство на Националния фронт.

Ако Франция последва Великобритания и напусне ЕС, (провеждането на референдум по въпроса е едно от предизборните обещания на льо Пен) е трудно да си представим, че Съюзът ще продължи да съществува във вида, в който го познаваме днес.

Но избирането на проевропейски настроения Макрон не е гаранция за единството на Европа, което зависи едновременно от всички държави в Съюза, и в никакъв случай не означава, че анти-европейските настроения във Франция или другаде ще изчезнат.

За да управлява ефективно, Макрон има нужда не просто от победа на президентските избори, а и от парламентарно мнозинство, което трябва да си спечели на предстоящите парламентарни избори през юни. Това е трудна задача за новосъздадената En Marche!, която няма изградени структури по места и никога не се е явявала на парламентарни избори досега. Всеки евентуален провал на Макрон, чиято предизборна платформа разчита сериозно на проевропейска реторика, дава допълнителни аргументи на анти-ЕС партиите, както във Франция, така и в други страни.

На този етап бъдещето на обединена Европа в голяма степен зависи от начина, по който френските граждани гласуват на президентските, но и на парламентарните си избори. В момент на значителна вътрешна и външна нестабилност за Съюза, произтичаща от редица кризи, включително конфликтите в Близкия Изток, бежанската вълна и трусът, който предизвика Брекзит, френският вот е повече от решаващ.

*Авторът Ива Копралева е Координатор проекти, Софийска платформа