Всяка сутрин точно в 7.30 жената заставаше точно до стълбите в подлеза с голямата торба топли гевреци и чакаше първия трафик хора от метрото. Не правеше реклама на това, което продава, защото имаше постоянни клиенти. За някои от тях яденето на сутрешния геврек беше като ритуал и ако не биваше спазен си внушаваха, че няма да им върви през деня.
Също като черната котка, като ви пресече пътя. Животното е подушило нещо за ядене и бърза друга котка да не го вземе, но има хора, дето се обръщат и обикалят целия квартал. Един, веднъж не се усети и премина през пътя на котката. Сепна се, почна да се върти на всички страни и да плюе, щото са му казали, че така "проклятието на черната котка" не хваща. Само че наплю една случайна минувачка до себе си и стана наистина голяма беля. После, как да не си роб на суеверията!? Както и да е.
Жената с гевреците продаваше всеки ден без събота и неделя до девет часа и си тръгваше. Никой не знаеше какво прави през останалото време, никой не се интересуваше. Тези времена гевреците са по-важни от хората. И така до онази сутрин. Три дни преди Деня на жената, 8 март. Тогава постоянните клиенти на гевреците останаха учудени, че на тяхно място има сергия с цветя. Хората се огледаха объркано и видяха жената с торбата на другия край на подлеза, където трафикът не беше толкова интензивен. Стоеше си кротко, може би от солидарност с другите жени, за които ще бъдат цветята, купени от "нейното място".
На тази история едва ли щеше да бъде обърнато такова внимание, ако не беше датата, около която се върти. Осми март е това време в годината, в което повечето жени борят в себе си чувството на еманципация с желанието да бъдат още повече център на внимание. За едни това е празникът на Роза Люксембург, комунистическа измишльотина. За други - денят, в който на законната или все още незаконната радост, подаряват цвете, букет или даже подарък. Някои ги водят на вечеря. Всичко зависи от това колко години е връзката. Но всички искат да бъдат забелязани, нищо че не си признават.
Преди години осми март беше известен като празник на колежката. Правеха се производствени банкети. От дума на дума и от ракия на ракия, понякога колежките ставаха по-важни от собствените жени и някои забравяха да се приберат в къщи.
Между другото изразът "собствена жена" е странен. Все едно бидона със зелето в мазето. То е странно и да подаряваш карамфили на осми март, ама много го правят. Както е странно да видите на празника жени да мъкнат торби от близкия супермаркет и да бързат да сготвят, щото ще идват гости. В повечето случай кума и кумата или баджанака с балдъзата.
Казано иначе осми март си е повод за напиване с приятелите и родата като на всички празници. Един така се беше увлякъл, че смяташе че още празнува 3 март и след петата ракия плесваше булката отзад и крещеше "Да живей, България"! Тя кротко се усмихваше. Какво друго да прави, нали "не пие много и не бие".
Осми март е всеки ден, бе. Или поне всяка събота и неделя. Останалото е показност, като благотворителността по Коледа и Великден, и патриотарските изблици на 3 март.
Чуй новините
Подкаст
