"Гласът на града" - Йонко Иванов. Имат ли права пешеходците на пешеходната пътека?

Висшият адвокатски съвет излезе тази седмица с решение по тълкувателното дело на ВКС, че пешеходецът няма абсолютното право при пресичане на пешеходна пътека. Това предизвика силен отзвук в обществото и недоволство сред част от гражданите. Гост в седмичната ни рубрика "Гласът на града" е автомобилният инструктор Йонко Иванов, той е с голям опит зад волана и често става свидетел на опасни ситуации на пътя.

Йонко Иванов е автомобилен инструктор от 1982 година. Той е сред учредителите на Съюза по авто-мото подготовка през 1992 година, а от 2000-та е и негов председател. Бори се срещу корупцията сред изпитващите за шофьорска книжка държавни служители и за проследяването с камери на целия изпитен процес. Смята обаче, че за да се намали броят на катастрофите у нас, освен добри шофьори, е необходимо да има и съвестни пешеходци. По тази причина Йонко Иванов приема становището, че предимството на пешеходеца е налице, единствено ако е застанал на "зебрата" правомерно и е съобразил пресичането си със скоростта, посоката на движение и отстоянието на приближаващия автомобил. Той е на мнение, че пешеходецът не е "свещена крава", а участник в движението, който има не само права, но и задължения.

Йонко Иванов - председател на Съюза на автомобилните инструктори: "А какво правим в момента - тичаме зад автобуса, тичаме пред тролейбуса или гоним трамвая и изскачаме. Е, ние и да сме богове, на нас ни е вменено, че трябва да шофираме с такава скорост, че да можем да намалим или да спрем, намаляването от 50 до 20 или 30 изисква някакво време. А когато вие седите и изведнъж изскочите, гледайки на другата страна или когато една тайфа от ученици 5-6 човека се бутат и тръгват, хилейки се срещу автомобилите, тогава какво да направим? Телефонът, семките, приятелката - целуване на пътеката. Ми никой не е задължен да ги чака. Това е място за преминаване. И те са с предимство само в случаите, когато са стъпили на платното на очертаните за тази цел или не очертаните пътеки."

Като възможно решение на проблема Йонко Иванов предлага въвеждане на определен брой часове по безопасност на движението в училищните програми, които да подготвят от ранна детска възраст бъдещите по-съзнателни пешеходци.