Годината на изборите

Месецът на държавните глави

Румен Радев стана петият президент на Република България. Той встъпи в длъжност официално на 22 януари заедно с вицепрезидента Илиана Йотова, а само няколко дни след това назначи и служебния кабинет, който трябваше да подготви страната за предсрочни избори.

Това беше първото сериозна задача пред новия държавен глава, последвана от трудни първи месеци, включващи налагането на вето на няколко закона, остра размяна на реплики с управляващите и изказвания на съпругата му, които предизвикаха критика. Искри не липсваха между президентите Плевнелиев и Радев още преди предаването на поста във връзка с отказа на новоизбрания държавен глава да назначат общо служебно правителство, но въпреки това смяната на караула в България преминава сравнително плавно. Особено в сравнение със ситуацията зад Океана.

Надеждите, че президентът Тръмп няма да има нищо общо с кандидата Тръмп се изпариха още в деня на инагурацията на 20 януари. В неловкото присъствие на бившите държавни глави и първи дами, включително конкурентката му за поста Хилари Клинтън, Доналд Тръмп се закле като 45-ия президент на САЩ, а в речта си по време на церемонията показа, че ролята на обединител със сигурност няма да е в центъра на политиката и реториката му.

"Фалшивите новини"

Последва първият му скандал с медиите, вече като държавен глава, след като някои телевизии и издания си позволиха да отбележат, че инагурацията през 2017-а е била посетена от по-малко хора в сравнение с тези на Барак Обама преди 4 и 8 години. Администрацията на Тръмп реагира остро и отрече това, без да прилага доказателства. И това беше само началото на една война, включваща заплахи и обиди на пресконференции и в Twitter, ограничаване на достъпа до Белия дом и размяна на обвинения.

Полемики между медии и политици имаше и на родна земя. Свалянето на водеща от екран, последвано от окачествени от мнозина като заплахи, отправени от депутат и вицепремиер, към нейн колега, изкараха част от гилдията на улицата в защита на свободата на словото. Това беше само един от протестите, с които се сблъска новото правителство, което се сформира след предсрочните парламентарни избори на 26 март.

Избори, избори, избори

Около думата “избори” се водеше почти целият политически дискурс в Европа. Опасенията, че Западна Европа ще залитне към популизма, особено след избора на Доналд Тръмп и решението на британците да напуснат Европейския съюз през 2016-а, бяха опровергани.

Еманюел Макрон пренаписа историята като стана най-младият френски президент и първият държавен глава на петата република, който не е излъчен от водеща политическа сила.

Народната партия на Холандия спечели парламентарните избори в страната и Марк Рюте беше преизбран за премиер.

Водената от Ангела Меркел коалиция спечели изборите в Германия, но преговорите за създаването на тройна коалиция с либерали и зелени се провалиха.

В несполучил опит да спечели доверие преди решителните преговори за Брекзит, британският премиер Тереза Мей свика предсрочни избори, след които загуби парламентарното мнозинство.

Австрия зави надясно като избра водената от 31-годишния Себастиан Курц Народна партия, която сформира коалиция с крайнодесните, а Чехия намери своя Тръмп в лицето на милиардера Андрей Бабиш.

След продължила близо половин година парламентарна криза, Македония също избра ново правителство. С идването на власт на водения от Зоран Заев кабинет, страната погледна на Запад, а изолационната политика беше оставена в миналото.

Нов хоризонт за отношенията между България и Македония

Така след 18-годишно отлагане България и Македония най-накрая подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. В документа се акцентира върху съвместните чествания на празници и почит към значими исторически личности, помощ от страна на България към Македония за присъединявато ѝ към НАТО и Европейския съюз, и отказ от претенциите за обявяване на македонско малцинство в България.

Последва и официално писмо от Македонската православна църква към Българската православна църква, в което се заявява желанието Българската църква да стане църква-майка. Светият Синод прие ангажимента да работи за установяването на каноническия статут на Македонската православна църква, а патриарх Неофит заяви: „Трябва да поемем протегнатата ръка на Македония”.

Тръмп разтърси света

2017-а си отиде без отговор на големите въпроси. Един от тях е свързан с вредните емисии и глобалното затопляне, все по-комплицирана и сложна тема след решението на президента Тръмп да изтегли САЩ от Парижкото споразумение.

Друго решение на “лидера на свободния свят”, както по време на управлението на кумира на Тръмп – Роналд Рейгън става популярно да бъде наричан американския президент, също създава предпоставки за притеснение. Посолството на САЩ в Израел ще бъде преместено в Йерусалим, което предизвика напрежение по въпроса за статута на града, останал неразрешен от създаването на Израел през 1948 година и последвалите Арабско-израелски войни до днес.

Напрежението нараства и между Белия дом и Северна Корея, след като азиатската държава отправи неколкократно заплахи към САЩ и в разрез с международното право проведе тестове на ядрени глави и балестични ракети.

Кризата в Каталуния

Статутът на провинцията Каталуния беше една от другите горещи теми на годината. Жителите на испанската провинция поискаха правото на избор – дали да останат в пределите на кралството или да го напуснат. Властите в Мадрид неуспешно се опитаха да предотвратят обявения за противоконституционен вот. Последвалите предсрочни избори в Каталуния пък дадоха мнозинство на просепаратистките политически сили. Европейският съюз отказа да влезе в ролята на балансьор между властимащите в Мадрид и Барселона.

Ново представителство в Европа има и България. Мария Габриел беше излъчена и избрана за български еврокомисар с ресор “Дигитализация” след като страната ни пет месеца нямаше свой представител в Комисията.

Не само политически избори бяха направени тази година.

Жените в Холивуд избраха да се опълчат срещу сексуалния тормоз, което прерасна в движението #MeToo. И макар в генезиса и основата си борбата срещу т.нар. сексуално хищничество да е голяма стъпка напред към отвоюването на равни права и условия на честен и уважителен труд и отношение, то на моменти атаките срещу някои от набедените за сексуален тормоз предизвикаха критиката, тъй като по-скоро приличаха на лов на вещици.

В Холивуд освен скандали, имаше и успехи. Анимационният филм “Сляпата Вайша” на Тео Ушев по едноименния разказ на Георги Господинов не беше избран за “Най-добър късометражен анимационен филм”, категорията, в която беше номиниран за Оскар, но самият факт, че Академията го постави в най-добрите пет, е повод за гордост.

Григор Димитров беше избран за "Спортист на годината”. Българинът спечели турнира Мастърс в Лондон и достигна номер 3 в Световната ранглиста по тенис, постигайки личен рекорд. Така Димитров осигури най-доброто място на български спортист в тениса за мъже, изравнявайки третото място на Мануела Малеева сред дамите през 1985 година.