Хазартът – втори по обществена значимост проблем след наркотиците

Всеки четвърти ученик в България играе хазартни игри, при това започва на 10-11 годишна възраст. Данните са от проучване на варненската неправителствена организация “Алтруист”. Изследването алармира, че пристрастяването към хазарта е второто по социална значимост след наркоманията, но обществото ни все още не дооценява последствията от него.

Лотарии, билетни игри, виртуални залози – рекламите ни заливат отвсякъде, приканват всеки да си опита щастието, за да реши финансовите си проблеми с един удар. Бизнесът с хазартни игри процъфтява и му остават достатъчно средства, които да вложи в печеливши маркетингови модели. Билетчетата на късмета, например, се продават съвсем легално на една ръка разстояние от училищата, въпреки че законът забранява достъпа на непълнолетни до хазарт.

Изтриването на няколко талончета изглежда безобидно, но се разраства до истинска мания с катастрофални последици. От сдружение “Алтруист” най-добре знаят това, защото част от проекта им е работата с хора, попаднали в затвора заради хазарт, както и с техните семейства. За да очертаят пътя от залога до килията, се наложило да проведат изследване сред хора от различни възрасти.

При децата са декларирали, че играят хазарт и залагат 26 процента – това е всяко четвърто дете. За мене това число е страшно, коментира Албена Кръстева, председател на Сдружение “Алтруист”.

Числото е страшно, но намира обяснение, когато го сравним с другите цифри от проучването – 87 процента от децата са заявили, че родителите им не упражняват контрол какво правят те в интернет. А 60 на сто от възрастните са признали, че играят така наречения мек хазарт – игрите, които изглеждат безобидни, редовно.

От сдружението виждат начин за противодействие в контрола върху рекламата на хазартни игри, както върху тази на цигарите и алкохола – тя да е извън праймтайма и без позитивни внушения.