И Атина мисли за 15 октомври

Ето, външният министър на Гърция Никос Козияс в последния ден на август, 31, четвъртък, беше на посещение в Скопие. Но предварително от Атина беше дал ясно да се разбере, че неговата визита в македонската столица няма да бъде посветена на спора за името, а още по-малко на обсъждането на различни варианти за изход от него. Сега щял да разговаря с македонските ръководители за това как двете страни да подобряват атмосферата на доверие помежду си, а същностите и съдържателни разговори за изхода от спора за името щели да бъдат оставени някъде в бъдещото, но във всеки случай, след датата 15 октомври.

Това подмятане на опитния гръцки дипломат е твърде прозрачно, но не бива да се пренебрегва с лека ръка. Значи, и гърците очакват на този ден, в който в Македония ще се проведат местните избори, да се води люта и остра политическа битка в името на това по кой път ще поеме Македония. Нека това „по кой път ще поеме Македония” не звучи прекалено патетично, но на практика се оказва, че е точно така.

Поне в централата на вече опозиционната ВМРО-ДПМНЕ гледат на 15 октомври като възможност партията, ръководена все още от Никола Груевски, да се върне в управлението на страната и да реставрира отново онази авторитарна и опетнена от корупция и злоупотреби, а както вече разбираме - и използвана за лично облагодетелстване, власт. Управление и власт, които мнозинството граждани на Македония искат да виждат вече в миналото и която да е получила своята справедлива правна оценка, колкото болезнено това да се приема от хората от екипа на лидера на партията Никола Груевски.

Не вярвам Козияс случайно да е подметнал тези думи и да е пратил разговорите по същество за името някъде зад 15 октомври. Няма такива случайности, особено когато става дума за школуваната и консервативна гръцка дипломация. Що не ги прати към края на годината, или по-добре - някъде в следващата година, нали всяка Нова година открива нов хоризонт. А посочва 15 октомври.

Ами, защото гръцките дипломати в Скопие, пък и онези от централата в Атина не са слепци, не са глухи към всички подрънквания на политическите и пропагандни оръжия за важността на една победа, които идват от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Дори една известна фигура от партията - театралният режисьор и бивш посланик на Македония в София Любиша Георгиевски открито призова депутатите от ВМРО-ДПМНЕ да оставят апаратните игри в парламента, да не си губят времето и енергията там, а да се концентрират върху подготовката на партийните кадри и симпатизантите за това да дадат решителна битка в местния вот на управляващите социалдемократи на премиера Зоран Заев. И то по начин, който да даде основание на лидера им Никола Груевски да заяви, че в страната има променена политическа ситуация, която изисква нови предсрочни парламентарни избори, в които да се види истинското съотношение на силите между македонската десница в лицето на ВМРО-ДПМНЕ и левицата в лицето на социалдемократите на Заев. Една нова победа на Груевски, както тази на 11 декември, тогава макар и само с два депутатски мандата, може да обърне колата в Скопие така, че да се окажем пред лицето на остра и дълбока политическа криза, изходът от която сега никой не би могъл да предвиди.

На всичко отгоре премиерът Заев трябва да води битки на няколко фронта. Идва времето, когато парламентът трябва да ратифицира Договора с България. Коалиционните партньори от партиите на албанците вече внесоха своя проект за Закон за употребата на езиците, който още отсега предполага остри сблъсъци в Собранието и повишаване на напрежението в обществото извън него. За сега договорката е проектът да бъде внесен в пленарна зала след 15 септември, но в залата или извън нея, той вече би могъл да се превърне в оръжие в ръцете на опозицията в предизборната борба преди 15 октомври. Сложна ситуация, нали?

Иначе Козияс отиде в Скопие, за един ден се видя с колегата си Никола Димитров, с премиера Заев, с вицепремиера по европейската интеграция Беяр Османи, с президента Иванов, с лидерите на някои основни политически партии. Даде пресконференция заедно с Димитров, на която гръцките журналисти се интересуваха главно дали Македония ще промени названията на някои основни инфраструктурни обекти, именувани на Александър Македонски и баща му Филип.

Но хитрият Козияс, наричайки Македония „мила страна, северен съсед”, даде ясно да се разбере, че политически „аванти” за Скопие от страна на Атина няма да има и че ако иска да стане член на НАТО, „милият северен съсед” трябва да се придържа към критериите за влизане, изработени още през 2008-а година в Букурещ. С което охлади амбициите на местните политици за бърза писта към Алианса, на която Заев толкова се надява.

Но пък и македонците нямат намерение да отстъпват от идеята първо да укрепят доверието с Атина, пък после да решат спора за името. Но за това им трябва политическа стабилност вътре в страната, сериозна обществена подкрепа на намерението за членство в НАТО и ЕС, консенсус за това между мнозинството политически фактори в държавата, но и едно солидно рамо отвън. От страна на България го имат, това се знае.

Но затова трябва и солидна победа на местния вот на 15 октомври.

Каквото и да означава това.