И пак за Илинден, който разделя, но и сближава

Така и при сегашният македонски Илинден. С тази разлика, че ако при предишните отбелязвания на държавния празник македонците са се поделяли на две части, сегашният показа, че те вече се делят на три дяла...

В предишните години патриотите, представлявани предимно от партията ВМРО-ДПМНЕ отиваха в Крушево и са качваха на върха, наречен „Мечкин камен”. Там са станали основните сражения в този район по време на Илинденско-Преображенското въстание, в Крушево е родена и първата република на Балканите/ така твърди македонската историография!/, там е роден и израснал Никола Карев, първият председател на тази република, чийто паметник, качен на кон, се кипри пред парламента в Скопие. Някак си така се наложи, че тъкмо ВМРО-ДПМНЕ получи неформален монопол на честванията в Крушево и на "Мечкин Камен", даже и на подвига на илинденци от онова славно време. Даже спомням си, когато вече покойният първи президент на независима и суверенна Македония Киро Глигоров отиде на едно от честванията, се намери една нещастна женица, която го заплю публично, давайки да се разбере, че никой, който е свързан с македонската левица няма право да ходи „горе”.

И македонските социалдемократи от СДСМ наистина не ходят там. Но ако ходят, се подлагат на риска да бъдат обругани от специално подбраната патриотична публика. Така, както стана сега. Няколко министри от правителството на Зоран Заев отидоха да отдадат почит на подвига на героите от въстанието и бяха освиркани, по тях бяха хвърлени бутилки с минерална вода от публиката, която организирано от ВМРО-ДПМНЕ бе дошла на "Мечкин камен". Вярно, официално организатор и домакин на тържествата бе президентът Георги Иванов, нашият „ любим” герой в текстовете ни. Вярно е също така, че освиркващите и замерващи с предмети младежи по официалните лица не скриваха да се идентифицират, че са част от фен-групите на футболните клубове. И какво като са такива - това дава ли им право да развалят празника на другите?

Премиерът Зоран Заев като лидер на Социалдемократическия съюз спази традицията и отиде да почете празника в Пелинце, край сръбската граница, близо до манастира „Свети Прохор Пчински”, само че от тази страна на границата. Там, в една от стаите на манастира на 2 август 1944 година е свикано първото заседание на АСНОМ/ Антифашисткото събрание на националното освобождение на Македония/, определило бъдещето на Македония като част от Титова Югославия и поставило началото на нейната дебългаризация. И понеже Сръбската православна църква преди години реши да не позволява честването да се провежда в манастира, властите в Скопие направиха някакво подобие на въпросната стая, където заседанието се е провело, на една поляна до местността Пелинце отсам границата със Сърбия. Та, там ходят представителите на македонската левица, поводът е „онзи” Илинден от 1903 година, но всъщност те отбелязват тъкмо АСНОМ. И Заев сега отиде там, сякаш да ни напомни, че е лидер на основната лявоцентристка партия в страната, произлязла от някогашния Съюз на комунистите в Македония. Да се знае.

Тази година имаше и трети център на празнуванията. Първият човек на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски не отиде нито в Крушево, нито-пази Боже!, на Пелинце. Какво ще прави той там при онези „комунари”. Той избра някакво стружко село със странното име Ташмарунища, което - признавам си, дори не знаех къде точно се намира, въпреки че съм кръстосал Македония надлъж и нашир, при това няколко пъти. Оттам Мицковски отново обвини управляващите социалдемократи и лично премиера Зоран Заев, че предава националните интереси и идентичност с Договора, който бе подписан за промяна на името с Гърция.

Така и без това поделено македонско общество „празнично”се разкъса на три части. Главно, казвам, на три части, защото ако притурим и дистанцията, която албанската етническа общност държи по отношение и на двата Илиндена - от 1903 и 1944 г., току виж дяловете станали повече.

Премиерът Заев се опита да компенсира подялбата с едно отиване до Благоевград, където заедно с Бойко Борисов празнуваха Илинден и положиха цветя пред паметника на Гоце Делчев. Този факт бе достатъчен за това опозицията в страната да добави още едно обвинение към Заев, защото с присъствието си с участието си в Благоевград отново и за пореден път извършил предателство, преглъщайки, че Гоце е общ герой.

А че какъв да бъде, бе, брат'чеди оттатък границата. Хайде най-после си погледнете историята, ама онази, истинската...