И след Мило - мило!

Ако всичко това ви се струва само хипотеза, ще се окаже, че не сте прави. Защото ситуацията е реална и незаменимият човек е реален. Той се казва Мило Джуканович и е премиер на Черна гора, колко пъти вече, не се наемам да изчислявам, но има зад гърба си седем изборни победи начело на своята Демократична партия на социалистите - ДПС. Ако не се лъжа, на два пъти за кратки периоди отстъпваше фотьойла си на хора от своето обкръжение, но бързо-бързо под натиска на обстоятелствата пак се връщаше начело на изпълнителната власт. По модела Путин - Медведев в един момент изкара и четири години като президент на малката адриатическа бивша юго- република, колко да си начеше крастата като човек, който раздавайки политическите карти, запазва най-добрите за себе си.

Мило Джуканович. Неговата партия онзи ден, на 16 октомври спечели важните парламентарни избори в Черна гора. Вярно, победата не му гарантира мнозинство в 81-местния парламент в Подгорица - не му достигат пет- шест депутатски гласа. Но това е най-малката тревога на високия като тояга някогашен баскетболист. На политическия пазар в Черна гора мераклии да направят коалиция с Мило и заедно с неговите социалисти да управляват страната - колкото искаш.

На първо място – сред малките малцинствени партии, които общо събират необходимите за мнозинство места в рамките на квотите, определени за малцинствените общности при по-нисък изборен ценз в сравнение с основните политически партии. Както е и в съседно Косово - и там от 120 места в парламента 20 са квота на малцинствата, от които десет са за партиите на косовските сърби. И ако „нормален” депутат влиза в парламента с около, да речем, 50 000 гласа зад гърба си, малцинствените представители имат подкрепата, в някои случаи, на 500-600 бюлетини. Но неговият депутатски мандат има същата стойност както на всички други.

Пак казвам, това е най-малката тревога на Мило. Той ще направи мнозинство за подкрепа на кабинета си. Дали обаче пак той ще застане начело като премиер или ще предпочете да извади някой кадрови заек от ръкава си, за да се поскрие на „втора линия” , каквито версии вече се въртят в столицата Подгорица, е по-важният въпрос. Моята лична прогноза е, че Джуканович ще си направи кабинет и ще си го ръководи както досега, открито и със самочувствието на вечния победител. Първо, защото, както се казва по нашия край, не е такъв човек да се отказва лесно. И второ, защото иска да консумира победата на изборния ден, определен от самия него като най-важният за бъдещето на Черна гора. И трето... всъщност, какво ще кажете за второто?

Преди години в покойницата СФРЮ Джуканович бе един от най-младите членове на Съюза на югославските комунисти, привилегия за малцина тогава. След това бе в близкото обкръжение на Слободан Милошевич и негов емисар заедно с още двама свои приятели - черногорци, поели пътя към Черна гора да се борят против старата гвардия Титови комунисти. Мило вече бе премиер, когато Черна гора единствена от останалите бивши югославски републики остана заедно със Сърбия в така наречената „Трета, остатъчна Югославия”, която умря заедно с политическия крах на Слободан Милошевич. Времената се промениха, ключови играчи в Белград си отидоха от този свят или са в затвора на Международния трибунал в Хага, а балансът на силите на Балканите се измени драстично.

И през 2006 година Мило бе инициатор на референдум, чрез който черногорците, макар и последни, казаха „довиждане” на Белград и се обявиха за независима и суверенна република. И така досега, когато на 16 октомври се изправиха пред урните за участие в тест дали са за евроатлантическата ориентация и членство в НАТО, и в ЕС. Или са за оставане в руската зона на интереси на Балканите, прокарвани от партията Демократичен фронт, която акумулира в себе си преди всичко членовете на многобройната сръбска общност в Черна гора.

Джуканович направи всичко да покаже, че не си поплюва, в това число и само часове преди изборния ден тайните му служби задържаха двадесетина сърби, обвинени, че подготвяли преврат срещу него, в това число и на първо място, физическата му ликвидация. Не е било кьорфишек след като 14 човека от голямата задържана група остават в ареста и се готви голям процес, с който Мило май иска да покаже на Белград, че той дърпа конците в страната си и че сръбско влияние, а чрез него и руско, може да има само тогава и само толкова, колкото той прецени. И че в Сърбия политическите елити може и да не искат членство в НАТО, но това няма да попречи на Подгорица да стане член на Алианса, а после - и на ЕС. Поканата за НАТО вече е отправена, никой не крие нейния геополитически смисъл, някои държави-членки на пакта вече ратифицираха договора за членство на Черна гора, така че атлантическият вятър духа в платната на вечния черногорски премиер Мило Джуканович.

А заглавието е перифраза на някогашния лозунг в някогашната СФРЮ, промовиран след смъртта на Йосип Броз Тито в 1980 година: и след Тито - по титовски.