Има ли двоен стандарт при храните?

Предисторията

„Неотстъпчиви и безкомпромисни“ по две теми - войната по пътищата и качеството на храните – тази заявка даде премиерът на работно съвещание в Министерския съвет в събота, на което бях обсъдени конкретни мерки по двата въпроса, както и сроковете за тяхното изпълнение.

Втората тема е качеството на храните - това е недопустимо и обидно - храните в Източна Европа да са с по-лошо качество, каза премиерът в началото на съвещанието. Всеки доктор ще ви каже, че една от най-големите опасности за здравето е именно това, което се яде и пие - или т. нар. начин на живот, каза Борисов.

Полша, Словакия, Чехия и Унгария поставиха открито въпроса за разликата в качеството на едни и същи хранителни продукти в Западна и Източна Европа. Вече бяха публикувани проучвания, доказващи именно тази разлика. Сравняват се продукти на големи вериги, предлагани в Унгария, Словакия и Австрия. Унгарската агенция за безопасност на храните проучила 24 продукта, а инспекторите в Словакия тествали 22 хранителни стоки, предлагани в търговските вериги в Братислава и граничните градове на страната с Австрия през ноември и декември 2016 г. Проверени са млечни, месни и рибни продукти, шоколади, тестени изделия и напитки като са изследвани техните опаковките, включително състава и теглото, както и цвят, вкус и мирис.

В половината от продуктите са установени различия, които оказват значително влияние върху тяхното качество - най-вече в продуктите, продавани в Словакия, в които се наблюдава по-нисък процент на месо, по-висок процент на мазнини, изкуствени подсладители и консерванти, и по-ниско тегло в грамове. Чешките власти също разпоредиха подобни инспекции.

У нас са определени пет групи изделия, които да бъдат анализирани - шоколадови, млечни и месни изделия, безалкохолни напитки и сокове, и детски храни. Вече са купени продукти от тези групи от Германия и Австрия и се изследват, като предстои да се закупят същите продукти, но от големи вериги в България. Анализът ще включва сравняване на етикетите на стоките - прилики и разлики, лабораторен анализ на самите стоки, и след това - и на цените им, обясни министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов след извънредното съботно заседание в Министерски съвет. Той обаче подчерта, че стоките, макар и с различно качество, не са вредни за потребителите и не могат по никакъв начин да бъдат изземвани. По думите му са нужни единни правила за това един продукт да се предлага с едно и също качество на единния европейски пазар.

Междувременно, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обяви, че започва вземането на проби от храни от същите вериги и същите марки продукти с цел качествен и сравнителен анализ между предлаганите в България и тези от Западна Европа: В периода 23-27 май 2017 година, експерти от БАБХ закупиха проби от три големи търговски вериги, представени на пазара на цяла Европа, се посочва в официално съобщение на Агенцията.

От Германия и Австрия са взети общо 31 броя проби. Подборът на храните е определен по популярност и търсене сред потребителите на дадена храна, като важен елемент при подбора е и това, дали е предпочитана от деца и подрастващи. Обект на изследването са и храни широко рекламирани и разпространявани в по-голяма част от пазара на ЕС.

Двоен стандарт или въпрос на вкус

Каквото и да се докаже или отрече относно качеството на храните, трябва да се отчетат и вкусовите предпочитания и местните особености, с които производителите се съобразяват. Един такъв пример „от кухнята“ е разликата в производството на популярен шоколадов десерт на чужда компания, който се прави в София и се продава по целия свят. Специално за британския пазар, например, продуктът е с повече захар, защото така го харесват там, и едва ли е уместно да се твърди, че има двоен стандарт спрямо британските потребители. По същата логика и по силата на маркетинговите проучвания на фирмите някои продукти се предлагат или не на дадени пазари. Ето защо сравнителните анализи са нещо хубаво, стига да не се приближават твърде близо до популизма.

Измамите с храни – déjà vu (дежа вю)

Иначе, темата за различното качество на храните беше повдигната от Словашката асоциация на потребителите още през 2011 г. Тя представи свое изследване, според което мултинационални компании опаковат под едно и също име продукти с различен състав и качество в зависимост от държавата, за която са предназначени. Твърдението - източноевропейците консумират продукти с по-некачествени съставки от западноевропейците. Тогава Европейската комисия отхвърли обвиненията като неоснователни. Според комисията компаниите са свободни да адаптират продуктите си за различните пазари и не са длъжни да разпространяват еднакви продукти от дадена марка във всички европейски страни.

Назряващият сега скандал обаче едва ли може да се мери с този от 2013 г., когато конско месо бе предлагано на потребителите като говеждо. Или продажбата на яйца от отглеждани в клетки кокошки като био продукт. Или разводняването на млечни продукти или растителни масла…

Глобализирането на пазара на храни и изграждането на дълги и сложни вериги на производство увеличава рисковете и създава предпоставки за хранителни измами. Секторът на отглеждането и производството на храни е вторият най-голям промишлен сектор в ЕС, в който работят 48 милиона души и 17 милиона компании, а продукцията му е на стойност от около 750 млрд. евро годишно, по официални данни, цитирани от Европарламента.

Какво предстои?

След като завърши окончателното вземане на проби от търговската мрежа на България, в БАБХ ще се проведе разширено заседание на работната група за двойствените стандарти, с участието на експерти БАБХ, Mинистерство на здравеопазването и външни експерти, която ще уточни вида на изследванията за всеки един продукт и лабораториите, в които ще бъдат извършвани сравнителните анализи.

От друга страна, данните, събрани от страните от Вишеградската четворка и други държави ще бъдат използвани в лобирането за поправки в законите на ЕС. Списъкът ще включва не само храни и напитки, но и домакински стоки като прах за пране.

Целта - да се промени законодателството на ЕС, така че ако една стока има един и същ производител, опаковка и надписи, да има и същите съставки. Сегашното законодателство задължава компаниите единствено да изписват на етикетите съставките и съдържанието на продукта (енергия, протеини, въглехидрати, захар и др.). В Европейския парламент също демонстрират решимост чрез ново законодателство да се подобри проследяването на произхода на храните, да предотврати измамите и да помогне за възстановяването на доверието в хранителната индустрия.

През март евродепутатите приеха правила, които затягат инспекциите по веригата на доставки на храни. Целта е да се изгради всеобхватна система на контрол, която започва с фуража на животните и пестицидите по растенията и включва доброто отношение към животните, стандартите за био производство и защитените географски наименования. Системата разчита на редовни необявени предварително проверки от страна на националните власти. Предвижда се новото законодателство да влезе в сила от края на 2019 г.