За първи път в българския ефир говори президентът на Евротрансплант. Проф. Бруно Майзер коментира шансовете на България да стане пълноправен член на Организацията за донорство. Какво е направено дотук и какво предстои в бъдеще - вижте отговорите в интервюто на Боряна Каменова.
Професор Майзер: Разбира се, това е крайната цел - да достигнете 10 донора на милион население. Но това не означава, че това трябва да стане до утре. Да, засега сте далече от целта, но с помощта на Евротрансплант може да подобрите донорството. Ще ви дам пример с Хърватска - когато те поискаха да се присъединят към нас започнаха с 5-6 донора на милион души, а сега даряват 35! Виждате какъв напредък е това! Въпросът е да се върви в правилната посока.
Професор Майзер: Най-важното от моя опит е да има силна политическа воля, да има наследственост, ако отговорните хора се сменят често, винаги се губи време, енергия и знания, затова трябва да имате стабилна система в отговорните институции за донорството. Вече бившият директор на българската агенция за трансплантация д-р Мариана Симеонова беше много отдадена и мотивирана. Аз съжалявам малко, че тя очевидно не е на поста, че е подала оставка. Все ще не съм общувал с новия директор, затова не мога да съдя нищо за него. Но аз съм сигурен, че с правилното сътрудничество, ще достигнете тези критерии. Скоро разговарях със зам.-здравния министър Жени Начева, тя полага усилия, информира ме, че се правят реформи. Видя ми се целенасочена и с желание да промени системата, ако продължите така, ще подобрим отношенията си.
Професор Майзер: Въпрос на усилия е, на законови изисквания, прозрачност и пак казвам на наследственост - много е важно хората да останат на постовете си достатъчно дълго време, защото отнема няколко години да достигнеш правилната посока.
Професор Майзер: Евротрансплант помага на непълноправните членки под формата на споразумения за обучение, което означава, например болница в София кандидатсва за такова споразумение за белодробна трансплантация, ние оценяваме кандидатурата и ако преценим, че е успешна, се свързваме с различните центрове, които предлагат въпросната трансплантация на наша територия. Ако един или повече центрове проявят интерес, подалата кандидатура болница в София може да избере къде да се проведе обучението. Така, екип от трансплантолози от София може да отиде да се обучи. И най-важното - да вземе свои собствени пациенти.
Професор Майзер: Есен имат организационни проблеми за решаване. За Йена, доколкото знам, не е окончателно решено. Не забравяйте, че през лични контакти с различни лекари може да се договори такова сътрудничество. Както беше случаят с Виена, за който казахте. Това не е в нашите правомощия и задължения.
Професор Майзер: Повтарям ви, пълна отговорност на центровете е да решат дали ще приемат български пациенти. Това Евротрансплант не го решава. Тоест, ако център като Виена след лични разговори реши да трансплантира българи, това си зависи от тях. Ние не се месим. Това е номер едно. Номер две, вие имате донори в България, доколкото знам губите по няколко донора годишно. Не разбирам защо тези органи, които не са нужни или подходящи в България, не се препращат към Евротрансплант. Това е първата стъпка към сътрудничеството.
Професор Майзер: Не, докато получавахме органи от вашата страна, аз нямам информация да е имало проблем. Проблемът е, че от две години не сме получавали нито един орган от български донор.
Професор Майзер: Разбира се. Крайната цел на Евротрансплант е да помогнем на страни като вашата да станат самостоятелни. Дългосрочното решение не е трансплантационният туризъм и здравното емигриране. Решението е да имате самостоятелни програми и за белодробни трансплантации, и за други, да сключите споразумение за обучението на ваши специалисти в чужди клиники, първо да направите трансплантации в тези чужди клиники и после след около 3-4 години да може да ги правите успешно и в София. Това е пътят и той трябва да бъде подкрепен и от пациентите, и от лекарите, и от здравните власти.