Как се раждат снежинките?
Някога хората вярвали, че снежинките са замръзнали капки вода, падащи от същите облаци, от които се ражда дъжда. Тези облаци обаче не могат да създадат толкова красиви кристали от тях най-много да се изсипе градушка.
Снежинките все пак са роднини на водата. Когато тя се изпарява, високо над земята и стигне до местата където е много студено се превръща в почти снежинка. В този миг се получават малки ледени кристалчета. И когато започнат да се връщат към земята, шестоъгълните кристали увеличават своя размер и се прераждат малки ледени звездички. Науката е доказала, че никога не си приличат една с една.
Външният вид на снежинките зависи от това при какви условия са създадени. Дебелината на разклоненията и разстоянията между тях зависи от миниатюрни изменения в температурата, влажността и налягането. Шестте разклонения на всяка от тях обаче расте по еднакъв хармоничен начин. Най-обикновените снежинки растат при около -2 по Целзий. С тънки игли се появяват при -5, а при -30 се образуват най-красивите от тях.
Снежинките са 95% въздух, тежестта им е около милиграм, големите достигат три милиграма. Най-голямата била видяна на 28 януари 1887 година в Щатите - диаметърът и бил цели 38 сантиметра. 60 години по-късно и руснаците записват интересен рекорд, защото през април 1944 г. в Москва пада сняг образуван от милионни снежинки във формата на щраусово перо.
Снегът не винаги е бял. Всяко лято при билото на Сиера в Невада, може да се види розов сняг, който има мирис и вкус на диня. Учените установили, че това е така тъй като преди да станат снежинки, розовите кристали са били изпарение на вода съдържаща пигмент астаксантин. В арктическите региони пък са виждали червен сняг.
Хората помнят и как една зима снегът в Калифорния бил зелен. Хората рискували да го опитат, след известно време починали. А на Коледа през 1969 г. в Швеция завалял черен сняг. Причината за явлението - лоша екология.
Снежинките могат и да пеят. По време на падане във вода кристалите издават звук, неуловим за човешкото ухо. Магичен звук. Иначе сигурно сте забелязали, че под краката на човек снегът скърца. А може и да заслепява - защото отразява до 90% от слънчевите лъчи, отправяйки ги отново в космоса. И заради това на Земята не се стопля. Скиорите са свикнали с отраженията на снежната покривка и умело пазят очите си от нея. Те си имат и собствена терминология, с която описват различните видове сняг. "Пиф-паф", "пюре", "сняг шампанско", "карфиол", "лепкав сняг", "прах".
Ако до сега не сте се вглеждали в натрупалия сняг - погледнете го, вижте само колко много уникални снежни ледени кралици са се спуснали, за да покрият света около нас, правейки го някак по-приказен.
