Какво е това стратегическо партньорство?

Република Гърция и Република Северна Македония стават стратегически партньори. Какво означава това като теория и като практика?

Стратегическо партньорство между две държави имаме тогава, когато те си сътрудничат предимно в областта на отбраната и на сигурността. Така стана и сега - двете страни се договориха самолети на гръцките военно-въздушни сили да патрулират в небето над Северна Македония. Радарът край Солун ще контролира въздушното ѝ пространство. Територията на малкия северен съсед на Гърция е само 25 000 квадратни километра, четири пъти и малко по-малка от тази на България.

Заедно с това Гърция ще доставя въоръжение, снаряжение и оборудване за нуждите на Армията на Северна Македония. Нейните военнослужещи ще получават образование или ще повишават квалификацията си в гръцки учебни заведения. В договореностите между Атина и Скопие може да има и някои клаузи, които не бяха публично оповестени, но и така става ясно, че изискването за „стратегическото партньорство“ до голяма степен е изпълнено, каквото и да означава това.

По този начин Северна Македония увеличава на три страните, с които има подобни договори. Първата от тях са Съединените американски щати. През април 2008 г. на срещата на върха на НАТО в Букурещ Република Македония не получи покана за членство в Алианса, въпреки обещанията на тогавашния американски президент Джордж Буш-младши. Името на Македония, проблем, който през миналата година бе отстранен с Договора от Преспа.

За да не бъде охладен атлантическият ентусиазъм на тогавашните политици в Скопие начело с Никола Груевски и за да се даде знак за жизнеността на атлантическата перспектива пред страната, президентът Буш обеща двете държави – САЩ и Република Македония да сключат договор за стратегическо партньорство. Месец по-късно във Вашингтон този договор бе подписан. Съединените щати поеха задължението да третират Република Македония в областта на отбраната и на сигурността като формален член на НАТО, ако се появи необходимост за това.

В това число и да задействат прословутия член пети от Атлантическия договор, според който нападение над една страна-членка се тълкува като нападение над всички останали. И се вземат мерки това да се предотврати.

Втората държава с такава договореност е съседната и на нас Турция. Режимът на Никола Груевски отговори на „ласките“ на Ердоган и на неговата дипломация и реши, че в лицето на Турция може да има солиден партньор в областта на отбраната от съседна държава. Образованието на македонските военни бе насочено към училищата и академиите в Истанбул и другите градове. Президентът Георге Иванов, който вече си отива, стана чест гост край Босфора.

В очите на политиците от Атина обаче, този факт стана знак, че балансът на силите между Турция и Гърция на балканския военно-стратегически и политически терен е нарушен. И затова трябва да бъде възстановен, когато дойде времето за това. И то дойде чрез Договора от Преспа и с визитата на Ципрас в Скопие. Така поне Гърция има самочувствието, че отново е заела полагащото ѝ се-според нея, място на лидер на Балканите.

По време на визитата на президента Румен Радев през февруари миналата година в Скопие, македонският му колега Георге Иванов направи предложение за сключване на договор за стратегическо партньорство между България и Република Македония. Това предложение бе крайно неискрено, защото имаше за цел да минимизира значението на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 1 август 2017 г. между двете страни, който Договор Иванов не признава и до днес.

Тогава на Иванов беше казано, че България и Македония могат да си сътрудничат ефикасно и ефективно във военната област и в сферата на сигурността, но на базата на вече съществуващите двустранни документи. В резултат една рота войници от Армията на Република Македония участва в София на парада по повод 6 май-Деня на храбростта.

Разбира се, има и други форми на сътрудничество между България и Северна Македония, но това, което Ципрас и Заев договориха, е на качествено друго равнище. Каквото и да си говорим, колкото и да се утешаваме, че сме на правилен път в отношенията със Скопие, докато ние спорим за безспорното - чий е Самуил и какъв е Гоце Делчев, Атина си оплете военно-стратегическата кошница в района.