След десет години еврочленство българското селско стопанство продължава да страда от липса на достатъчно средства за развитие на отрасъла. Въпреки модернизирането на стопанствата, родните производители все още получават много по-ниски европейски субсидии в сравнение с фермерите от други страни-членки на ЕС.
За десетте години еврочленство зърнопроизводството в България беляза бързо развитие. Приемането на страната ни в общността е в момент, когато секторът е в криза.
"2005-2006 година бяха много трудни за зърнопроизводството и едвам оцелявахме. 2007 година беше много суха... Постепенно това подпомагане, европейско подпомагане, стабилизира стопанствата ни", заяви Светослав Русалов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Ефектът за производителите е повишеното качество на културите, въвеждането на нови технологии и постигането на по-висока придадена стойност на продукцията. В същото време обаче проблем за производителите от различните сектори остава размерът на европейското подпомагане.
"Факт е, че субсидиите в България са много по-ниски в пъти спрямо европейските стари държави-членки. Държавата трябва да застане зад нас, за да можем да извоюваме това наше искане", допълни Светослав Русалов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Надяват се и на бързо изготвяне на Кодекс за земята, който да обедини земеделското законодателство.
"Очакваме да излезе новият Кодекс за земята и съответно да разискваме по него и там, където има някакви несъответствия и не удовлетворяват бранша, ние да можем да поставим нашите изисквания", подчерта Светослав Русалов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Предстоят преговори и за продължаване на изплащането на акцизната ставка за земеделско гориво, но в пълния ѝ размер. Според зърнопроизводителите това е възможно, тъй като европейска директива разрешава това.
Чуй новините
Подкаст
