Какво се промени в българските стопанства след 10 години еврочленство?

След десет години еврочленство българското селско стопанство продължава да страда от липса на достатъчно средства за развитие на отрасъла. Въпреки модернизирането на стопанствата, родните производители все още получават много по-ниски европейски субсидии в сравнение с фермерите от други страни-членки на ЕС.

За десетте години еврочленство зърнопроизводството в България беляза бързо развитие. Приемането на страната ни в общността е в момент, когато секторът е в криза.

"2005-2006 година бяха много трудни за зърнопроизводството и едвам оцелявахме. 2007 година беше много суха... Постепенно това подпомагане, европейско подпомагане, стабилизира стопанствата ни", заяви Светослав Русалов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Ефектът за производителите е повишеното качество на културите, въвеждането на нови технологии и постигането на по-висока придадена стойност на продукцията. В същото време обаче проблем за производителите от различните сектори остава размерът на европейското подпомагане.

"Факт е, че субсидиите в България са много по-ниски в пъти спрямо европейските стари държави-членки. Държавата трябва да застане зад нас, за да можем да извоюваме това наше искане", допълни Светослав Русалов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Надяват се и на бързо изготвяне на Кодекс за земята, който да обедини земеделското законодателство.

"Очакваме да излезе новият Кодекс за земята и съответно да разискваме по него и там, където има някакви несъответствия и не удовлетворяват бранша, ние да можем да поставим нашите изисквания", подчерта Светослав Русалов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Предстоят преговори и за продължаване на изплащането на акцизната ставка за земеделско гориво, но в пълния ѝ размер. Според зърнопроизводителите това е възможно, тъй като европейска директива разрешава това.