Така и край Вардар - преди няколко дни парламентът на страната се саморазпусна за да изпълни конституционното си задължение да го направи най-малко 60 дни преди парламентарни избори. Те, както знаете, бяха пренасочени от 24 април на 5 юни по искане на опозицията заради неизпълнени споразумения, сключени през лятото на миналата година под патронажа на международната общност. Аргументът за отлагането на изборния ден се съдържаше в претенцията на опозицията, подкрепена от официално становище на някои международни институции, че управляващите в Македония от ВМРО-ДПМНЕ не са изпълнили няколко договорености и че държавата не е готова за избори - първо, общият избирателен списък не е изчистен и в него продължават да фигурират хиляди „мъртви души” или изборни фантоми, както искате ги наречете, второ, че не е приет медийният закон, който да гарантира свобода на медиите по отношение на контрола на властта. В този акт на отлагане на изборите с още няколко седмици управляващите видяха страх в опозицията да излезе на избори и да премери силите си, и ако наистина се ползва с толкова широка обществена подкрепа, колкото твърди, да ги спечели и да обърне посоката на развитие на Македония от корупция и злоупотреба с властта към демокрация и власт на правото.
Самото разпускане на Собранието в Скопие вече предполага, че избори на 5 юни ще има. Държавата има временно правителство, назначено с цел да организира и проведе предсрочните парламентарни избори. Но и там, в кабинета, се разиграха няколко апаратни и административни игрички, които могат да бъдат приписани на предизборната борба. Коалиционният партньор на управляващата ВМРО-ДПМНЕ, партията на албанците Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети в „пет минути до дванадесет” изтегли своите министри - титуляри от правителството. В това някои видяха ход на Ахмети да се дистанцира и еманципира от Никола Груевски, лидера на ВМРО-ДПМНЕ, но твърде скоро, само часове след изтеглянето на министрите стана ясно, че Ахмети вкарва на тяхно място нови и млади свои сътрудници от партията. Хем да поемат бремето на обвиненията, ако временният кабинет не се справи с организацията на изборите, хем да видят как функционира изпълнителната власт. Главната опозиционна сила –Социалдемократическият съюз на Македония /СДСМ/ също заяви, че изтегля двамата си министри и тримата си заместник-министри във временното правителство, но до формалното им освобождаване не се стигна поради бързата реакция на шефа на парламента Трайко Веляновски от ВМРО-ДПМНЕ, чието решение да разпусне законодателния орган изпревари с десетина минути внасянето на предложението за гласуване на оставките на опозиционните министри. Игрички!
Парламентът спази процедурата и се разпусна, но изборният ден е отново поставен на карта и компрометиран още отсега. В същото време, когато депутатите си взимаха шапките и се разотиваха, лидерът на опозицията и на СДСМ Зоран Заев на специална пресконференция обяви, че неговата партия ще бойкотира изборите на 5 юни. Решението е аргументирано горе-долу със същите, вече познати обвинения към властта - че не е прочистила общия избирателен списък и че не е приела специалния медиен закон. Към СДСМ и неговия бойкот се присъединиха и няколко по-малко политически партии като Демократичния съюз на Павле Траянов и ДОМ на Лиляна Поповска. Само за уточнение - и двете партии в продължение на почти десет години се чувстваха много удобно в състава на парламентарното мнозинство, ръководено от ВМРО-ДПМНЕ, техни хора бяха на ключови позиции във властта, но когато видяха, че е възможна смяна на управлението в Македония, напуснаха коалицията на Никола Груевски и се завъртяха около социалдемократите на Зоран Заев. Интересното е, че и двамата лидери - Никола Груевски и Зоран Заев се обърнаха към народа и избирателите със заклинанието, че само той, гласоподавателят с участието си или не в гласуването ще определи бъдещата посока на развитие на Македония. Получи се нещо като водевил, като виц и шега, според която и двамата политици се надяват на подкрепа от народа, а той, тях двамата, заедно с другите хора от така наречения местен политически елит не може, както се казва, да ги гледа или слуша. А не пък да гласува за тях.
За всички е ясно, че 5 юни няма да се превърне в ключовата дата, която да сложи край на досегашната политическа, икономическа, обществена и особено морална криза в Македония. Едните ще се готвят за гласуват, другите - да провалят гласуването. Ще валят взаимни обвинения, които ще стават все по-остри и жестоки, трупащи и без това огромната непоносимост между десни и леви, между „патриоти” и „предатели”, между „комунари” и „консервативци”. Македонското общество ще продължи да бъде поделено, търсеното помирение между историческите противници ще бъде отложено за по-спокойни дни, ако въобще те дойдат в обозримото бъдеще.
С други думи - македонската каша отново се забърка по начин, по който изглежда, че колкото повече духаш върху нея за да може тя да изстине, толкова повече тя става гореща.
Костадин Филипов
Чуй новините
Подкаст
