Кашата в Скопие се забърка още повече

Така и край Вардар - преди няколко дни парламентът на страната се саморазпусна за да изпълни конституционното си задължение да го направи най-малко 60 дни преди парламентарни избори. Те, както знаете, бяха пренасочени от 24 април на 5 юни по искане на опозицията заради неизпълнени споразумения, сключени през лятото на миналата година под патронажа на международната общност. Аргументът за отлагането на изборния ден се съдържаше в претенцията на опозицията, подкрепена от официално становище на някои международни институции, че управляващите в Македония от ВМРО-ДПМНЕ не са изпълнили няколко договорености и че държавата не е готова за избори - първо, общият избирателен списък не е изчистен и в него продължават да фигурират хиляди „мъртви души” или изборни фантоми, както искате ги наречете, второ, че не е приет медийният закон, който да гарантира свобода на медиите по отношение на контрола на властта. В този акт на отлагане на изборите с още няколко седмици управляващите видяха страх в опозицията да излезе на избори и да премери силите си, и ако наистина се ползва с толкова широка обществена подкрепа, колкото твърди, да ги спечели и да обърне посоката на развитие на Македония от корупция и злоупотреба с властта към демокрация и власт на правото.

Самото разпускане на Собранието в Скопие вече предполага, че избори на 5 юни ще има. Държавата има временно правителство, назначено с цел да организира и проведе предсрочните парламентарни избори. Но и там, в кабинета, се разиграха няколко апаратни и административни игрички, които могат да бъдат приписани на предизборната борба. Коалиционният партньор на управляващата ВМРО-ДПМНЕ, партията на албанците Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети в „пет минути до дванадесет” изтегли своите министри - титуляри от правителството. В това някои видяха ход на Ахмети да се дистанцира и еманципира от Никола Груевски, лидера на ВМРО-ДПМНЕ, но твърде скоро, само часове след изтеглянето на министрите стана ясно, че Ахмети вкарва на тяхно място нови и млади свои сътрудници от партията. Хем да поемат бремето на обвиненията, ако временният кабинет не се справи с организацията на изборите, хем да видят как функционира изпълнителната власт. Главната опозиционна сила –Социалдемократическият съюз на Македония /СДСМ/ също заяви, че изтегля двамата си министри и тримата си заместник-министри във временното правителство, но до формалното им освобождаване не се стигна поради бързата реакция на шефа на парламента Трайко Веляновски от ВМРО-ДПМНЕ, чието решение да разпусне законодателния орган изпревари с десетина минути внасянето на предложението за гласуване на оставките на опозиционните министри. Игрички!

Парламентът спази процедурата и се разпусна, но изборният ден е отново поставен на карта и компрометиран още отсега. В същото време, когато депутатите си взимаха шапките и се разотиваха, лидерът на опозицията и на СДСМ Зоран Заев на специална пресконференция обяви, че неговата партия ще бойкотира изборите на 5 юни. Решението е аргументирано горе-долу със същите, вече познати обвинения към властта - че не е прочистила общия избирателен списък и че не е приела специалния медиен закон. Към СДСМ и неговия бойкот се присъединиха и няколко по-малко политически партии като Демократичния съюз на Павле Траянов и ДОМ на Лиляна Поповска. Само за уточнение - и двете партии в продължение на почти десет години се чувстваха много удобно в състава на парламентарното мнозинство, ръководено от ВМРО-ДПМНЕ, техни хора бяха на ключови позиции във властта, но когато видяха, че е възможна смяна на управлението в Македония, напуснаха коалицията на Никола Груевски и се завъртяха около социалдемократите на Зоран Заев. Интересното е, че и двамата лидери - Никола Груевски и Зоран Заев се обърнаха към народа и избирателите със заклинанието, че само той, гласоподавателят с участието си или не в гласуването ще определи бъдещата посока на развитие на Македония. Получи се нещо като водевил, като виц и шега, според която и двамата политици се надяват на подкрепа от народа, а той, тях двамата, заедно с другите хора от така наречения местен политически елит не може, както се казва, да ги гледа или слуша. А не пък да гласува за тях.

За всички е ясно, че 5 юни няма да се превърне в ключовата дата, която да сложи край на досегашната политическа, икономическа, обществена и особено морална криза в Македония. Едните ще се готвят за гласуват, другите - да провалят гласуването. Ще валят взаимни обвинения, които ще стават все по-остри и жестоки, трупащи и без това огромната непоносимост между десни и леви, между „патриоти” и „предатели”, между „комунари” и „консервативци”. Македонското общество ще продължи да бъде поделено, търсеното помирение между историческите противници ще бъде отложено за по-спокойни дни, ако въобще те дойдат в обозримото бъдеще.

С други думи - македонската каша отново се забърка по начин, по който изглежда, че колкото повече духаш върху нея за да може тя да изстине, толкова повече тя става гореща.

Костадин Филипов