Хайде да стягаме комисията

Ама си казвам, че щом се шушне, по въпроса вече сигурно се работи. А е и време това да става, тъй като, според Договора между България и Македония, подписан от премиерите на двете страни Борисов и Заев на 1 август в Скопие, Комисията трябва да бъде създадена до три месеца след влизането на документа в сила. Значи, до 90 дни след неговата ратификация.

Договорът вече е внесен в нашето Народно събрание, значи, работата с неговата ратификация е предстояща в най-скоро време. И това е добре, макар че нашата парламентарна процедура можеше да бъде стартирана и далече по-рано. Пък и лично аз не очаквам проблеми пред това документът да получи мнозинството от гласовете на българските депутати.

Само да припомня - Комисията е съвместна между двете страни, трябва да бъде мултидисциплинарна, което означава да включва експерти от различни клонове на науката, и по специално „по исторически и образователни въпроси”. Нейната работа трябва да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития. Според Договора, Комисията представя пред правителствата на двете страни ежегодни доклади за своята работа. Значи, нейният живот няма да бъде живот на еднодневка, а продължителен, щом всяка година ще се дава отчет.

Да, можеше да внесем и ратифицираме Договора много по-рано. Давам си обаче сметка, че трябваше да бъдем коректни и да се съобразим с термина, който в Скопие са определили да внесат документа в своето Собрание. Просто трябваше да се изчака датата 15 октомври, в Македония да минат местните избори, отложени от пролетта, да се реализира на практика прогнозата, че социалдемократите на Зоран Заев ще спечелят и местната власт/ те пък го направиха толкова убедително, колкото никой не очакваше, май!/, международните фактори да бъдат убедени, че управлението в Македония е стабилно и с него може да се работи и всичко това да бъде използвано като аргумент в подкрепа при ратификацията. Защото се очаква остра съпротива от депутатите на ВМРО-ДПМНЕ, след като лидерът им Никола Груевски превърна реториката против Договора в основа своя тема в предизборната кампания. На всичко отгоре се закани, че ще предложи референдум сред всички македонци дали искат документът да бъде ратифициран или не.

Дочувам, че вече има и по-конкретни предложения как Комисията да изглежда. Но изглежда по-важното е да следим внимателно медиите в Македония за да видим какви имена от тяхна страна се „въртят” за нейни членове. Не че не ги знаем какво мислят и изповядват, но тъкмо поради това имената на бъдещите „комисионери” може да са ясно послание за това как ще работи или няма да работи състава на този орган - към спорните въпроси от историята и образованието ще се пристъпва добронамерено и професионално или ще прилагат познатите до болка игрички да минава времето и нищо да не се върши.

Вкарайте вътре акад. Блаже Ристовски и ще видите каква битка ще падне за оценката на някои конкретни исторически събития и колко трудно ще бъде от тяхна страна да признаят абсолютната историческа истина, че всички илинденци от въстанието през 1903 г., в това число и водачите и идеолозите на национално- освободителната борба в Македония като Гоце и Даме са се чувствали българи. Поканете за член на комисията от македонска страна историка проф.Тодор Чепреганов и ще видите съвременен негативен пример на Александър Матросов, който брани тезата, че българското администриране на Македония в периода от 1941 до 1944 г. не е било нищо друго, освен фашистка окупация.

Онзи ден премиерът Зоран Заев в едно интервю за черногорска телевизия съобщи, че ще има промяна в македонските учебници по история, където щяло да бъде премахнато „внушението за българска фашистка окупация” на Македония. Не изобщо за окупацията, а само да се махнело „българската”, за да се задоволели претенциите на България. Не чух и не видях някаква компетентна реакция или поне обяснение на думите на Заев, защото, трябва да си призная, те ми звучат някак си половинчато. На някой друг може да ги разправя, но не на мене, защото от опит „на терена” знам, че в масовото съзнание и в публичното говорене на всички равнища в Македония, когато се каже „фашистка окупация” в периода на Втората световна война, никой не разбира друга, а единствено българска такава.

Тази оптика, с която ще гледаме членството на македонската част на Комисията се отнася с пълна сила и за нашите учени, които очакват да бъдат поканени. И от българска страна трябва да се внимава да не уплашим македонските партньори, без това да означава, че имаме намерение да предаваме българските позиции за историческата истина. И в същото време нашите участници да са наясно, че в Комисията трябва да се върши работа, и то сериозна, и то често при остри спорове, в които основното оръжие ще бъдат научната аргументация и наличните документи. Трябва да се борим за всеки факт, трябва да убеждаваме не с аргументите на силата, а със силата на аргументите.

И най-важното, да не пречим на политиците от двете страни да вършат своята работа и да дърпат двустранните отношения напред.