Хилъри Клинтън, недолюбваната

Ако при първия вот - този в щата Айова, Клинтън успя все пак да завоюва минимална победа пред опонента си Бърни Сандърс, то при този в Ню Хампшър, минал във вторник, резултатът бе фиаско за кампанията й. Сандърс я би с огромна разлика от двайсет процента.

Слабостта на уж силната кандидатура на Клинтън е темата, която занимава медиите и политическите анализатори в Америка в последните седмици. Как стана така, че от абсолютния фаворит в надпревата, кампанията й неочаквано забуксува още на втората битка? При това става въпрос за втори опит на Клинтън за Белия дом и нещата трябвало да вървят къде къде по-лесно в сравнение с 2008 г.

Проблемите са достатъчно видими, че още преди демократическия електорат да се насочи към вътрешнопартийния вот се заговори, че веднага след Ню Хампшър Клинтън ще смени част от предизборния си щаб.

Добре позната, силно обичана, страстно мразена

Хилъри Родъм Клинтън попада на американската политическа сцена още през далечната 1974 г. като един от адвокатите, съветващи Конгреса по време на разследването “Уотъргейт” срещу тогавашния президент Ричард Никсън.

Истински световноизвестна става когато съпругът й Бил Клинтън печели битката за Белия дом. Като Първа дама на САЩ между 1993-2000 г. Хилъри е дълбоко оспорвана личност. Тя казва открито каквото малко политически съпруги и до днес смеят да признаят - че наложената им от публична роля на домакини и крепителки на традиционните ценности похабява талантите им и ограничава живота им. Хилъри иска да бъде не просто Първа дама, а член на кабинета на Бил Клинтън. Откритата амбиция дойде в повече на много американци и както е известно проектът за здравна реформа, ръководен от нея, бе безкрайно атакуван и умря безславно.

Още в последните години на президентството на Бил Хилъри Клинтън започва да подготвя собствената си кандидатура за Белия дом. Като първа стъпка тя стана сенатор от щата Ню Йорк през 2000 г. През 2008 г. последва официалната заявка да бъде първата жена президент на САЩ. Битката с Барак Обама се води легендарно дълго, с неочаквани обрати, но уви завърши неуспешно за Клинтън.

Веднъж влязъл в Белия дом, Обама й предложи Държавния департамент. Оттук се движат лостовете на американската външна политика и заради престижа, влиянието си и международния опит би трябвало да е добър трамплин за най-високата длъжност в САЩ (въпреки че последният държавен секретар станал президент е Джеймс Бюканън през 1857 г.).

По време на мандата си в Държавния департамент Клинтън се посвети на това да изгради солидно портфолио, пак с поглед към Белия дом. Тя се опита обаче и да се предпази от грешки, които евентуално могат да струват скъпо на кампанията й. Клинтън избягваше широкомащабни и рисковани проекти, както например сега наследникът й Джон Кери преговаря с Иран. Затова и най-задълбочените наблюдатели трудно могат да изкарат една единна тема и голяма победа по време на мандата й. Привържениците на Клинтън обичат да посочват, че тя е най-много пътувалият държавен секретар в историята, но това пак не е конкретно политическо постижение.

Отново с поглед към изборите през 2016 г., парадоксално, бе допусната и голямата грешка, която сега мъчи кампанията й. Вечно опасяваща се от изтичане на информация в медиите и атаки от “дясната конспирация,” докато е в Държавния департамент Клинтън урежда имейл кореспонденцията й да се поддържа не от правителствения, а от нейн личен сървър. Тъй като става дума за работа с класифицирана информация, разкритията водят до разследване в Конгреса и ФБР. Клинтън се защитава, донякъде с основание, че правилата за секретност са станали безумни. Обикновените избиратели, които не са много наясно с детайлите, обаче остават с впечатление, че нещо шикалкави и не поема вината за грешките си.

Какво общо има това с феминизма?

“В ада има специално място за жени, които не се подкрепят една друга,” заяви някогашният държавен секретар Мадлин Олбрайт на предизборно събитие на Клинтън. Олбрайт бе една от многото известни феминистки, които се опитаха да засрамят тези дни младите американки и ги накарат да гласуват за историческата кандидатура на Хилъри. Глория Стайнем още по-грубо заключи, че момичетата ходят на събития на Бърни Сандърс защото “там са момчетата”.

Клинтън има защо да се притеснява. В първите предварителни вотове в Айова и Ню Хампшър над 80% от американките под трийсет години например гласуваха за Сандърс.

Защо младите жени я отхвърлят е най-популярната тема за обсъждане тези дни в пресата отвъд океана. Теориите гравитират от поколенчески проблем до обвинения, че момичетата не разбират собствената си история. Според едни младите американки познават Клинтън от твърде отдавна и я смятат за част от статуквото във време на силно анти-естаблишмънт настроение. Други наблюдатели твърдят, че много не могат да й простят, че не напусна Бил след разкриването на аферите му. Трети обвиниха младите в наивна вяра, че живеят във време когато полът няма значение и затова са готови да пропуснат историческия шанс.

Обяснението, поне според мен, се крие в предизборната математика. За да не загуби номинацията отново от малкоизвестен конкурент (както се случи през 2008 г. с Обама), този път Клинтън и нейните приближени се постараха да няма сериозна конкуренция. Къде с обещания за бъдещи служби, къде с припомняне на стари услуги, къде с едва прикрито притискане кампанията й отказа останалите желаещи да се борят за Белия дом демократи като Елизабет Уорън, Патрик Девал, Кирстен Джилибрант и т.н. 74-годишният социалист от Вермонт Бърни Сандърс бе обаче достатъчно своенравен, за да се изправи срещу партийната машина.

Ако демократическият лагер бъкаше от множество кандидати като републиканския, това щеше да гарантира на Клинтън дълга, бурна и оспорвана кампания. От друга страна гласовете на вътрешнопартийната опозиция също щяха да са разпръснати между различните кандидати и тя можеше да ги победи един по един. Сега обаче цялото многобройно най-ляво крило на демократите се оказа обединено зад Сандърс. Затова и младите жени, по принцип най-либерално настроени, също избягаха от Клинтън. Както в живота, така и в политиката рано или късно евтините номера излизат най-скъпо.

Проблем, но все още не криза

Нека не преувеличаваме слабостите на Клинтън. Тя не би била където е, ако не беше умна жена и добър политик, способна да се поучи от грешките си. Още преди вота в Ню Хампшър от кампанията й изтече информация, че ще има рокади. Сегашният екип така и не разработи единно и запомнящо се послание към избирателите, нито успя да направи Клинтън интересна.

Когато стане дума за "праймърис" има и още един важен фактор и той не е за пренебрегване. Електоратът силно се влияе в избора си, особено към края на вътрешнопартийните вотове, от това кой кандидат може да спечели голямата награда - националните избори за Белия дом през ноември.

За мен лично това е трета предизборна кампания в щатите, която следя като журналист. 74-годишният Сандърс, колкото и ентусиазъм пробужда сега, трудно минава за национално избираем кандидат.

Истинският проблем е друг. Както призна анонимен експерт от щаба й през пресата “въпросът не е дали ще имаме демократическа кандидат-президентка Клинтън, а дали в праймърис кандидатурата й няма да пострада лошо“. Това би убило на инерцията на кампанията за ноември.

За да се предпази от подобна съдба, Клинтън обаче трябва да поеме така нелюбимите й политически рискове. Да започне, колкото й да се страхува от атаки и отблъскване на потенциални избиратели, да говори точно и открито за опита, политическия багаж и платформата си. Каква ще е политиката й и накъде ще поеме Америка под нейно ръководство, а не просто да отговаря, че влизането й в Белия дом ще е историческо. Това е ясно на всички.