Преходът между неандерталците и съвременния човек е продължил 6-7 хиляди години. Това установяват учени, които изследват следите от живот в пещерата Козарника. Тя се изследва от българо-френски екип. С какво съвременните хора надделяват - разказват Мария Чернева и оператора Станислав Ангелов в репортаж от поредицата "Пътуване в миналото"
Едно от чудесата на света - според класацията на учените. Пещерата Козарника има милионна история. Първо трупа стотици милиони години варовикови пластове като дъно на море. Около 3 млн. години са били необходими на рекичката долу да издълбае този каньон заедно с пещерата, която пък преди 2 млн. години е предложила защита и уют на първите хора дошли в Европа.
И може да се каже, че е най-дълго обитаваното от хора жилище. Доказано. До тук със сигурност от милион и 600 хиляди години. Но сега целият научен интерес е съсредоточен в пластовете между 45-и 35 хиляди години пр. хр, когато освен неандерталци се появяват и съвременните хора.
доц. д-р Николай Сираков, ръководител на археологическите разкопки, БАН: Големият въпрос е - какви са били отношенията им и има много спекулации за това. Без съмнение и двете групи и двата вида са съжителствали в най-широкия смисъл на думата. Може би са се били от време на време.
Подвидове на първобитните от Африка, разликата между тях е една доловима. Учените ги разпознават по начина на обработката на кремъчните оръдия и суровините, които използват.
доц. д-р Николай Сираков: Едните ловуват повече един вид животни, другите друг вид животни.Освен това има разлики в организацията на пространството. Те имат работни места, където обработват кремъци и ние намираме остатъците. Места, където преди всичко почиват, кухня, където готвят.
Макар и много подобни, суровият студен климат през този период в крайна сметка избира победител. Една дребничка разлика се оказва решаваща. Съвременните хора са по-социални от братовчедите си. Много повече си помагат и групата им оцелява. Докато разнищват тази загадка, учените се натъкват и на друга. И двете групи са навлезли дълбоко в пещерата, зона на обитание на други хищници. Затова и крайно необичайно.
доц. д-р Николай Сираков: Виждате ли черния пласт? Това са следи именно от огнища. Много интензивно обитаване, главно на неандерталците и се питаме защо тук, светлината е ограничена.
БНТ: Климат?
доц. Сираков - Ами по всяка вероятност става дума за едно от климатичните промени. Зимата е била минус 30-40 градуса.
Стигнали са далеч - милион и 600 години назад. Но дори и това не е окончателна цифра. От 20 години проучвана, учените дори не са преполовили работата си в пещерата.
Подробен репортаж може да видите в предаването "Денят започва"ТУК