​Кои са десетте топ риска за бизнеса в България?

За първи път кибер инцидентите са класирани като най-сериозната корпоративна в световен план за 2020 г. заплаха (39% от отговорилите), измествайки на втора позиция дългогодишния водещ в класацията – рискът от прекъсване на бизнес дейността (посочен от 37% от отговорилите). Опасенията от кибер заплахите, породени от нарастващата зависимост на компаниите от данни и IT системи и редица инциденти с широк отзвук, нараснаха драстично през последните години. Само до преди седем години кибер рискът беше класиран на 15 място от 6% от отговорилите.

Законовите и регулаторни промени (на 3-то място, с 27% от отговорилите) и климатичните промени (на 7-мо място, със 17% от отговорилите) са се покачили най-много в класацията в световен мащаб, спрямо резултатите от миналата година. Сред растящите тревоги на преден план излизат последиците от търговската война между Китай и САЩ, Brexit и глобалното затопляне. Годишното проучване на глобалните бизнес рискове на Allianz Global Corporate & Specialty (AGCS) отразява виждането на 2,718 експерта от над 100 страни, включително управители, мениджъри по управление на риска, брокери и застрахователни експерти.

За България картината е по-различна.

Проучването идентифицира като най-съществени за бизнеса рисковете, пред които ни изправят законовите и регулаторни промени, както и новите технологии. И двете категории си поделят първото място с по 41% от отговорилите. Българските експерти оценяват като рискови за бизнеса търговските войни, митническите тарифи, икономическите санкции, протекционизма, Brexit, дезинтеграцията в еврозоната. Не по-малко предизвикателни за компаниите в България са въздействието на изкуствения интелект, автономните автомобили, „Интернет на нещата“ (IoT), блокчейн и нанотехнологиите.

“В глобален план само за 7 години кибер рискът от 15-то вече е на първо място, а природните катаклизми в цял свят през 2019-та и тези от началото на 2020-та година ни напомнят за важността на риска, свързан с климата. Събитията в България показват, че ние не сме изключение от общата картина и трябва да предприемем действия за ограничаване на въздействието им върху бизнеса. За първи път Алианц Риск Барометър дава резултати и за България, които отразяват осъзнатостта на бизнеса по отношение на възможните рискови сценарии, но със своята локална специфика”, сподели Йоанис Коцианос, председател на изпълнителния комитет на Алианц България.

Кибер рисковете продължават да растат като заплаха и в повечето страни се подреждат в челната тройка на опасностите пред бизнеса. Бизнесът се сблъсква с по-мащабни и по-скъпо струващи проблеми, възникнали от злоупотреба с данните, извършване на измами или изнудване за пари, както и вероятността кибер инциденти да предизвикат съдебни спорове. Голямата злоупотреба с данни, която включва повече от милион засегнати записа, към момента се оценява средно на 42 милиона долара, което прави годишно покачване с 8%. „Инцидентите стават все по-разрушителни, по-често насочени към големи компании, като атаките са с нарастваща степен на сложност и с искове за откуп. Преди пет години, типичен иск за откуп би бил в порядъка на десетки хиляди долара. Днес исканата сума може да е милиони,” споделя Марек Станиславски, заместник ръководител глобална сигурност на Allianz Global Corporate & Specialty.

Изнудванията са само една част от картината: Компаниите могат да страдат от големи прекъсвания на бизнес дейността, поради липсата на критични данни, системи или технологии, възникнали поради технически проблем или кибер атака. “Много инциденти са в резултат от човешка грешка и могат да бъдат избегнати с обучения, които все още не са рутинна практика в компаниите,” допълва Станиславски.

След седем години на челната позиция, прекъсване на бизнес дейността слиза до второ място в класацията на Алианц Риск Барометър. При все това тенденцията за по-мащабни и по-комплексни рискове се запазва. Причините стават все по-разнообразни: от пожар, експлозия или природни катастрофи до дигитални вериги за доставка и дори политическо насилие.

Бизнесите също така са изложени на директно и индиректно въздействие от масови безредици, граждански неподчинения или терористични атаки. Последната година станахме свидетели на ескалация на граждански протести в Хонг Конг, Чили, Боливия, Колумбия и Франция, които доведоха до имуществени щети, прекъсване на бизнес дейността и претърпени финансови загуби от местни и международни компании, конкретни примери са затворени магазини в продължение на месеци, наложена забрана за достъп на клиенти и туристи или работници, които не могат да стигнат до работните си места, паради съображения за сигурност.

Законовите и регулаторни промени се нареждат на трето място в глобалната класация на Алианц Риск Барометър 2020 и на първо място за България по важност. Митнически тарифи, санкции, Brexit и протекционизъм са цитирани като ключови рискове. Около 1300 нови търговски бариери са въведени само през 2019. Търговският спор между САЩ и Китай доведе до средна тарифа за САЩ с нива близки до стойности, достигнати за последен път през 70-те години.

„Търговската политика става само още един инструмент за множество външнополитически цели, като икономическа дипломация, геополитическо влияние и екологична политика,” обяснява Людовик Сюбран, главен икономист на Алианц. „Този активизъм не се ограничава единствено до границите на САЩ: разпространил се е до Япония и Южна Кореа, Индия и Европа.”

Фокус на новите регулаторни предизвикателства в настоящото десетилетие ще бъдат екологичното въздействие, въглеродните емисии и климатичните промени. Тяхното влияние върху корпорациите ще бъде разностранно, както това се случи в миналото с новите правила за счетоводство и опазване на данните”, заявява Сюбран.

Пълният доклад Алианц Риск Барометър 2020 и резултатите за 34 страни вижте ТУК: