Колко са наистина мигрантите в ЕС?

Според Евростат за първото тримесечие на 2018 г. 131 000 са поискали убежище в някоя от страните членки, което е 15% по-малко в сравнение със същия период на миналата година, когато са били 154 000.

Най-много са сирийците (15 800), иракчаните (9 200) и афганистанците (7 700). Следват нигерийци.

Не е изненада, че най-много от тях се регистрират в Германия, Франция, Италия и Гърция.

Интересен и ключов обаче е въпросът какво е съотношението бежанци/мигранти спрямо местното население, което вероятно е и причина за отприщването на разнообразни настроения, все по-често негативни и все по-използвани за популистки цели.

Например във Франция, към 31 декември 2017 г., са издадени 334 951 разрешения за пребиваване по хуманитарни причини или съотношение 50 бежанци на 10 000 души. Това са най-високите стойности в страната от десет години насам. Съотношението в Германия е 117 на 10 000, 131 в Австрия и 243 в Швеция, по данни на Върховния комисариат за бежанците.

Европа е далеч зад САЩ, където живее един на всеки петима мигранти по света. Оказва се, че втора в тази класация е Германия. Ако става дума за бежанци, то те са най-многобройни в Турция, Пакистан и Ливан.

През 2015 и 2016 г., когато бе пикът на бежанските потоци към Европа, 21 милиона души са били с не-европейско гражданство или около 4% от населението на Европа. В САЩ процентът е 13 на сто.

Европейската статистика показва, че обикновено броят на влезлите в Европа е по-голям от напусналите. Любопитно е, че съотношението емигранти/имигранти у нас е почти с еднакви стойности – за 2016 г. според Евростат е съответно 29 000/25 000. За сравнение в Германия тогава емигрантите са били почти 350 000, а имигрантите милион и половина.

Европа винаги е била магнит за миграцията, не само от други континенти заради икономическия си просперитет и относителната политическа стабилност. Тя не за първи път преживява мигрантски потоци. Ако отново се върнем на примера с Франция, през 1939 г. там се преместват 500 000 испански републиканци. В по-ново време – през 1992 г., 700 000 граждани на Югославия бягат в страните от Западна Европа.

Залогът сега е как европейските лидери ще върнат контрола върху миграцията. Твърде много са неяснотите както около самата среща в неделя, така и около предложенията и евентуално решенията... Ще бъдат ли чути и самите европейски граждани?