"Le Soleas", Бранимир и животът на полярна яхта

Изненадващо съобщение по радиостанцията слага край на поредното ми интервю и на престоя - и твоя престой също, уважаеми читателю, в българската полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. Багажът се прибира светкавично, суматохата е повече от огромна - 1 час за да прибереш техника, лични вещи, да ги натъпчеш в денка и бидона ... След 11 месеца се чудя как успяхме. А и групата си я биваше! Една невероятна група: Галя - геолог и провизионист на базата, Бойко - по душа и темперамент - фотограф, а иначе буквояд-юрист, тримата алпинисти, които изкачиха Големият иглен връх - Дойчин, Николай и Александър и моя милост.

....

Вместо епилог....Освен дежурното „Добро утро” по радиоуретбата на яхтата капитанът съобщава, че пред нас е остров Кинг Джордж, за нас това е поредния етап от пътуването към България, а за пасажерите възможност да слязат на суша и да видят как живеят сънародниците им в Китайската полярна база.

.
Пренасяме багажа на гумената лодка , качваме се и , един леопардов тюлен показва главата си като , че ли иска на си вземе сбогом с нас. Казват, че това се случва много рядко. Обичайно тюлените бягат от шума на двигателя, но нашият продължава да ни следва. почти до кораба. Отзоваваме се на луксозен ледоразбивач, който по- късно става ясно, че е просто модерна туристическа яхта. Истински културен шок! След престой от малко повече от месец, отделени от технологизираното ежедневие и по–скоро затворили се в “Биг брадър” – разбирайте родната полярна база, цивилизацията се цени…

Екипажът си е сложил униформите за да ни посрещне, любопитни китайски туристи, също са се накачулили на една от терасите. И в тази колкото нелепа, толкова и странна ситуация, един от мъжете ни поздравява на перфектен български - " За мен е чест да ви приветствам на яхта "Ле солеас". Представя се - Бранимир Енчев. По- късно ще разберем, че е от Русе, завършил е Висшето военноморско училище във Варна. Този мъж, упорито следва мечтата си да обиколи по вода цялото земно кълбо. И, както се казва,успял е - превърнал е работата си в едно голямо пътешествие.

Още преди да ни регистрират на кораба и да оставим багажа си, Бранимир ни е спретнал програма. Нервно изчаква задължителните формалности. Пием по чаша вино за добре дошли на борда и българският офицер вече ни показва яхтата – качва ни на капитанския мостик, развежда ни по етажите, ресторанти, показва ни автономната пречиствателна инсталация и компютърният мозък на морското съоръжение.. Личи си, че всичко е новичко. Бранимир не изпуска да се похвали, че преди две години лично той е приел яхтата като съоръжение, сега на неговата компетентност разчита цялата електроника, той я командва и поддържа. Иска да говори на български. Казва, че това му се случва все по-рядко. Признава, че понякога му се губят думи и затова ги заменя с английски, френски, или немски. Българският морски офицер признава, че половин година е на море, останалата половин година - на “твърда” земя, но пак скита някъде по света. Обикновено предпочита по-топлите местенца от земното кълбо. Разпитва ни за базата, за България, макар че и ние сме от доста време далеч от Родината. Бранимир обяснява, че единствено следването на график разчетен буквално до минута за движение на кораба и одобрен от Антарктическата туристическа асоциация, както и липсата на разрешение от тях го е лишило от възможността да слезе на българската база. И е бил истински изкушен. Все пак това си е парче българска земя…(Всъщност правилата въведени от Консултативно съвещание по Договора за Антарктика и Комитета по опазване на околната среда са строги и туристическите агенти ги спазват безапелационно, в противен случай им се отнема лиценза.)

Близо 140 души от най- различни държави е персоналът на тази туристическа яхта, още около 250 са туристите. В случая това е китайска група, която 10 дни обикаля из Южното полярно море.

- Хората искат да видят нещо различно от пейзажите с които са свикнали, а това, че липсва туристическа инвазия прави Антарктида още по търсена от туристите, - казва Бранимир и бърза да подчертае, че полярните туристическите плавания са доста по-различни, подчинени са да драконовски еко норми.

Действително бях впечатлена, че по стените на основния салон от едната страна бяха закачени правила на поведение и съответно цифровото изражение на санкциите, а от другата страна бяха биологичните видове, които могат да се срещнат на Ледения континент. На всичко отгоре има така наречените expedition leaders, които отговарят за трима-четирима туристи и постоянно наблюдават пасажерите – както на кораба, така и при слизанията им на сушата.
.
Туристите искрено се захласват в красотата на Белия континент. Очаровани от природата и животните, казва Бранимир. Усетихме го и ние, защото въпросите към нас бяха много.

Кратко плаване – от остров Ливингстън, до остров Кинг Джордж, но пък една незабравима среща в Южния океан с едни усмихнат българин – Бранимир Енчев. Морски офицер, който се ползва се с уважение и респект от колегите си. Следващото му плаване ще е до Австралия и тогава със сигурност ще може да се похвали, че е обиколил планетата Земя по вода.

А спомените му за антарктическия круиз ще бъдат свързани и със срещата му с полярната група негови сънародници.