Българският еврокомисар за иновациите, научните изследвания, образованието, културата и младежта Мария Габриел е на Световния икономически форум в Давос, който тази година е посветен на свързаните с промените в климата рискове и необходимостта от предприемане на още мерки. Съществена част от отговора на тези рискове се съдържа в най-новите научни познания и новаторски изследвания. На пресконференция заедно с председателя на Европейския съвет за научни изследвания Мауро Ферари, Мария Габриел очерта действията и амбициите на Европейската комисия за промяна на европейския изследователски пейзаж чрез още по-силна роля на научноизследователския съвет.
С вече финансирани над 9000 изследователи, съветът се превърна във водеща световна организация за най-високо финансиране по процент на подкрепени научни доклади. Освен това 7 от финансираните от съвета спечелиха Нобелова награда. Последната беше само преди няколко месеца – Питър Радклиф спечели наградата за медицина за откритието за приспособимостта на човешките клетки към среда с ниско съдържание на кислород, което може да помогне за лечение на рак, анемия и други.
„Като предоставяме на нашите умове и таланти научна свобода, те ни помагат да се справим с големите предизвикателства отдолу-нагоре. Изменението на климата е едно от тях. Европейският съвет за научни изследвания доказва това с безброй проекти, насочени към редица аспекти на изменението на климата - от неговите движещи фактори и въздействия до смекчаване и адаптиране", заяви Мария Габриел.
;Тя наблегна също, че връзката между учени, изследователи, политици и общество трябва да промени своя курс към по-силно и тясно сътрудничество. „Имаме нови възможности, защото образованието вече е в един ресор с научните изследвания и иновациите. Без младите хора, учителите, институтите, университетите, обществото ни няма как да се справи с предизвикателствата", заяви българският еврокомисар и очерта трите важни елемента в новата програма „Хоризонт Европа". На първо място са мисиите, четири от които са пряко свързани с борбата с климатичните промени. Вторият елемент е Европейският иновационен съвет – фабриката на ЕС за т.нар. еднорози, предоставящ подкрепа от идеята до създаването на продукта и откриването на нови пазари, включително за МСП и стартъпи. Трети важен елемент е Европейският институт за иновации и технологии, помагащ на предприятия, образователни и научноизследователски институции да работят заедно.
„Когато образованието, науката и бизнесът работят заедно в една посока, когато търсят общи решения, това е най-солидната база да имаме увереност, че ще се справим с глобално предизвикателство като климатичните промени. Силата на европейския подход е в мисълта за хората, работните места, перспективите пред регионите – тя трябва да остане водеща в действията ни. Имаме още много работа", заключи българският еврокомисар Мария Габриел.
Месец на българската литература в Лондон: Родни автори в най-старата книжарница на острова
Музикално студио за 70 000 евро отвори врати в Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка
Президентът удостои с плакет "Св. св. Кирил и Методий" видинското училище "Петко Р. Славейков"
След аварията в Чернобил: България е на 8-о място по радиационно замърсяване и на първо по облъчване на хората
Световноизвестният български баритон Владимир Стоянов с първи майсторски клас в Национална музикална академия
До 10 дни започва пръскането срещу комари по Дунава, след като бяха отпуснати 1,28 млн. евро
Брюксел увери, че ще спази своята част от сделката след ултиматума на Тръмп