Матю Нимиц в Атина и в Скопие

Горе-долу това казах на една млада и ентусиазирана колежка от национална телевизия, която се канеше да пътува с екип за Скопие и там да се опита да изкопчи обещание за интервю от Нимиц, или поне отговор на неин въпрос. Беше си внушила, че работата с името на Република Македония е узряла до такава степен, че няма начин след разговорите си с македонските лидери, американският дипломат да не обяви на кое от предложените от него имена са се договорили и Атина, и Скопие.

Е, препоръчах ѝ да не очаква тъкмо Матю Нимиц, тази хитра дипломатическа лисица, да произнесе публично на пресконференция това взаимно решение на Македония и на Гърция, още повече, че той самият онзи ден в Атина даде ясно да се разбере, че той е само един скромен посредник, а не е съдия, който да удари гонга и оповести края на мача.

Разбира се, че помогнах с логистиката на младата колежка и наистина ѝ пожелах съвсем искрено успех. Но като човек, който следи спора между Атина и Скопие от повече от две десетилетия, който като кореспондент на Българското национално радио преживя едностранната блокада от страна на Гърция на границата с Македония, който стана непосредствен свидетел на униженията, на които гръцките гранични и митнически власти подлагаха македонските граждани, по традиция тръгнали на почивка по бреговете на Егейско море, който всеки път, когато Нимиц в Скопие е излизал да говори, си е казвал, че думите на американеца трябва да бъдат включени в учебниците по дипломатическо нищо неказване, толкова обтекаеми и засукани винаги са били, от които нищо не може да се разбере, та като такъв човек и журналист, работещ на терена винаги съм си казвал, че ако все пак се стигне до решение на спора между Гърция и Македония, то няма да бъде оповестено от Матю Нимиц.

А ако все пак това се случи, никак не изключвам пак да се споглеждаме с колегите и да се питаме: Абе, тоя, какво, разбраха ли се най-после и за какво?

И сега така. В Скопие Нимиц не скри, че има сближаване на позициите на двете държави по пакета, който той самият предложи на 17 януари в Ню Йорк. Но в същото време заяви, че той ще проучи през следващите дни позициите на Атина и на Скопие, изложени пред него последователно от външните министри Никос Козияс и Никола Димитров, след което ще намери начин да извести за тях правителствата на двете държави. С други думи, пак трябва да чакаме и да следим кога Матю Нимиц, посредникът на световната организация, ще свика представителите на двете държави и ще им каже своята оценка.

Но ако нещо стана, все пак, по- ясно този път, това е позицията на Скопие, изразена от външния министър на Македония Никола Димитров. На същата тази пресконференция след разговора си с Нимиц, Димитров категорично каза нещо, което бе предназначено не толкова за американеца, дори не толкова за вътрешната публика, колкото до гръцката страна. Няма да пипаме идентичността на македонците, иначе решение няма да има, каза македонският външен министър.

Това предупреждение трябва очевидно да стигне до ушите на гръцкия му колега Козиас, който в телевизионно интервю веднага след срещата му с Нимиц в Атина заяви, че готви пакет от четири предложения за решение на спора за името и за бъдещето на гръцко- македонските отношения, който да бъде връчен чрез Нимиц на управляващите в Скопие. Във втора точка от този пакет Козиас е включил темата за идентичността, която, според медийни източници от Атина, предвиждала промяна на Конституцията на Македония, чрез която промяна да се елиминира всякаква претенция на Скопие към македонско малцинство в Гърция, да се прекратят имотните искания на македонски граждани, чийто корени са в Северна Гърция, или да се поеме обещанието Македония да няма териториални претенции към Гърция. Нещо такова.

И докато участниците в преговорите от двете страни гледат да запазят добрия тон и дипломатичност, наложени в рамките на последните няколко месеца, в Гърция събират поредния масов протест против решение на спора със северния съсед.

След като вдигнаха шум в Солун, сега, в неделя, на 4 февруари от 14 часа на централния площад „Синтагма” неправителствени организации и сдружения, както и някои крайно радикални, но маргинални политически формации събират, по техните думи и закани, многохиляден митинг против политиката на правителството на Алексис Ципрас да намери изход от десетилетния спор.

Лозунгът, разбира се, е познат - „Македония е гръцка”, а заплахата е „овеществена” вербално е следната: Комитите чукат на вратата ни. Да не забравя, протестът, на който, според някои от крайните анархистични организации „ще се лее кръв”, е подкрепен и от Гръцката православна църква, въпреки че Светият ѝ синод „по византийски” си изми ръцете с препоръката всеки от свещениците сам, според собствената си съвест, да реши дали да отиде на „Синтагма” в неделя или не.

Че има нова динамика в отношенията между Гърция и Македония, има. Но че има хора и в двете държави, на които тя не се харесва, също е вярно.

Иначе варианти за името на Македония, които се въртят по медии и извън тях, колкото щеш. Ще им дойде времето и на тях.