Останали въобще правило, което да не бе опровергано тази година?
Изборната 2016 г. със сигурност ще влезе в историята с това, че сякаш няма установена норма, която да не бе прекрачена. При това не говорим само за грубите шеги за мъжки полови органи или раздаването на шамари по събития.
Става въпрос за самия начин на избиране на кандидата. Тръмп сменя позициите си, послъгва, говори вулгарности и обижда цели групи от населението, едва прикрито подкрепя раздаването на насилието по предизборни събития и провокира моралните устои на обществото. Досега се смяташе, че американските избиратели не търпят подобно поведение и всяко залитане, волно или неволно, автоматично дескредитира от надпреварата. Очевидно в случаят не е такъв - дори когато консервативни групи похарчиха над 35,5 млн. долара за негативни реклами, целящи да проглушат с и наврат директно в очите на избирателите прегрешенията на Тръмп.
Както можете да очаквате, има много теории за случващото се. Мнозинството се въртят около гнева на твърдия електорат срещу статуквото. По тази логика няма значение колко проблемна е кандидатурата на Тръмп. Важното е, че демонстрира яда на тези долу към тези горе.
;
Изведнъж всички се интересуват от работническата класа
Може би едно от малкото положителни страни на тази толкова противоречива и бутафорна кампания е, че проблемите на т.нар. Rust Belt заеха централно място. Под нелицеприятното название “ръждасял пояс”, обратното на “индустриален пояс”, се крият щатите, загубили компании и работни места в резултат на глобализацията.
Нерадостаната им съдба им е втората сочена от екпертите причина за безпрецендентната популярност на Тръмп. Според Brookings Institute от 1980 г. насам американската индустрия е загубила почти 7 мил. работни места, повече от 1/3 от всичките в отрасъла. Изнасянето на производството към Азия и Латинска Америка и изчезването на това, което някога се наричаше “работническа класа” доведе до общини, страдащи от хронична безработица и намалено качество на живота, ако не и открита разруха и социална дезинтеграция.
Извън грубите атаки на Тръмп срещу имигрантите от Мексико и мюсюлманите, речите му всъщност се съсредоточават върху връщането на индустриалните производства в САЩ. “Аз съм отвратен от напускането на компаниите, защото то е ненужно,” гръмогласно заяви милиардерът и във вторник вечер и събра много овации. Тръмп очевидно няма реалистичен план как да спре глобалните процеси (“Ще направя сделка с компаниите за 10 минути”). Но тези, които са загубили работните си места, или се страхуват, че са само на една крачка от това, имат чувството, че най-после някой взима насериозно проблемите им.
Забележително е и че претендентът за демократическата номинация Бърни Сандърс играе на същата струна. Предложенията му за ограничаване или преразглеждане на споразуменията за свободна търговия са едни от най-популярните в програмата му. Изненадващата победа на Сандърс миналата седмица в щата Мичиган, също част от “ръждясалия пояс”, се дължи до голяма част точно на надоволството.
Това развитие пък накара Хилъри Клинтън също да се загрижи за последиците от де-индустриализацията. Тя е особено уязвима за атаки по повод на споразуменията за свободна търговия, защото точно съпругът й Бил подписа НАФТА. Затова в победната си реч тази вторник вечер Клинтън обеща “повече добри работни места в индустрията”. Освен това тя се закани, че ако влезе в Белия дом, “никой повече няма да ни използва, нито Китай, нито Уол стрийт, нито големите корпорации”.
;
Като избор между разстрел и отрова
Републиканският сенатор Тед Круз изглежда като кандидат-президентът от дясно, който има най-голям шанс да се пребори с Тръмп. В момента той има 405 делегати, срещу 640-те на милиардера-риалити звезда. Във вътрешнопартийните избори, т.нар. праймърис, електоратът на двете партии гласува по места за номинациите, а на базата на големината на щата се раздават брой делегати. Те от своя страна официално ще изберат републиканския и демократически кандидат-президент по време на конгресите през юли.
Круз предизвиква също толкова спазми сред лидерите на Републиканската партия, колкото й Тръмп. Както полу-шеговито обяви десният сенатор Линзи Греъм, изборът между двамата е като да е решиш дали да бъдеш разстрелян или отровен.
Круз е син на американка и кубински имигрант, роден в канадския град Калгари. Последното повдигна въпроса дали въобще има право да кандидатства за президент, тъй като конституцията на САЩ изисква президентът да е “естествено роден американски гражданин”. Обикновено това се тълкува като роден на американска земя, но езикът всъщност е достатъчно неясен, за да е вярно и другото обяснение - дете на американски гражданин (какъвто е Круз).
Къде е роден обаче е най-малкият проблем в кандидатурата на сенатора. Круз е любимецът на християн-консервативното крило и често саботираше собствената си партия, само за да спечели аплодисментите му. Круз е смятан за главния виновник за бюджетната криза и затварянето на американското правителство през есента на 2013 г. Когато републиканците в Конгреса осъзнаха, че президентът Обама няма да се поддаде на натиска, докато одобрението им сред избирателите пада с главоломна скорост, те обърнаха бързо курса. Круз обаче гръмогласно обвини собствената си партия в липса на твърдост.
Сенаторът не се посвени, пак в името на популярността сред най-твърдия електорат, да свие номер на близкия си приятел и колега Майк Лий. Лий се опита да прокара много нужна реформа в налагането на задължителните минимални присъди (смятани за причината за рекордния брой американци в затвора). Проектозаконът вървеше по реда си докато Круз не реши публично да забие нож в гърба на приятеля си с реч, пълна с неточности и преиначавания. Атаката му сложи край на надеждите за реформа.
Ако пак прибегнем до цветистия език на Линзи Греъм, ако утре Круз бъде убит в Сената, никой няма да бъде осъден за престъплението, щом журито е съставено от колеги сенатори. Единственото предимство на Круз е в очите на републиканците, че не е Доналд Тръмп. Дали обаче това е достатъчно да обедини партията около кандидатурата на сенатора, следващите седмици ще покажат.
;
Хилъри Клинтън не може да гръмне още шампанското
Щабът на Хилъри Клинтън настоява, че единственият й опонент Бърни Сандърс вече няма как да я бие в битката за демократическата номинация. Както заяви комуникационният й директор Дженифър Палмиери пред CNN, бившият държавен секретар има повече от 300 делегата от сенатора, разлика, която последният няма как да навакса. Това обаче е по-скоро учтиво предложение, защото през 2008 г. самата Клинтън не се отказа от битката чак до юни, въпреки ясната победа на Барак Обама.
Освен това бившият държавен секретар, за разлика от Сандърс, продължава да не запалва ентусиазма на демократическия електорат. Ако иска да спечели генералните избори през ноември, Клинтън трябва да изпълни сложен политически шпагат - хем да продължава да побеждава, хем да не напада сенатора и ядоса верния му и, макар и по-малък, надъхан електорат.
Проблемът е, че продължаващите вътрешнопартийни избори струват пари и енергия. Клинтън ще трябва да продължава да обикаля страната в маратонно темпо и да търси нови донори, когато всъщност би искала да се концентрира върху стратегията за ноември.
;
Разривът в Републиканската партия вече изглежда необратим
Достатъчно консервативни не харесват Тръмп и отказват да премат възможността той да бъде номинацията им за Белия дом. Затова сега голямата им надежда е да се състои т.нар.“отворен” или “оспорван конгрес” през юли.
Ако никой от републиканските кандидати не събере в преките вотове 1237 делегати, нужни за номинацията, се пристъпва към “отворен конгрес”. Това означава, че делегатите ще са свободни да гласуват по съвест. Така те могат да изберат някой различен от водача в надпреварата, особено ако партийният елит успее да наклони везните със специални правила и процедури. Евентуалният служебен победител би могъл да бъде по-умереният губернатор на щата Охайо Джон Кейсък.
Проблемът е, че “отвореният конгрес” може да се окаже също толкова непредвидим колкото и сега директните вотове. Делегатите няма да са обвързани с обещания за кого да гласуват и това отваря възможности за сделки за кулисите. Освен това Тръмп, гневен, че му е отнета номинацията, може да реши да се яви като кандидат от трета партия. Така той ще раздели вота в дясно.
Още по-сложна е ситуацията с кандидатите за двете камери на Конгреса. Изборите за тях ще се провеждат също през ноември. Ако Тръмп е кандидатът за президент на републиканците, страховете на партията са, че масов вот срещу него ще отнесе и доста от консервативните членове на Конгреса. Особено що се отнася до Сената, където щатите имат по само двама представители и затова кандидатите водят широки кампании, насочени към независимите и избирателите в центъра, както и малцинствата. Някои от републиканците, които искат да запазат местата си, дори ще трябва да се разграничат от собствената си партия. Достатъчно сериозни наблюдатели изчисляват освен това, че кандидатурата на Тръмп автоматично ще сложи край на консервативното мнозинство в Сената.