До тази ситуация се стигна поради „пропуск“ от страна на социалното министерство. По думите на финансовия министър Владислав Горанов, цитирани на страницата на Министерство на финансите:
„Това се случи в края на кабинета „Борисов 2", когато не беше ясно как ще бъде спазена конституционната процедура за назначаване на служебно правителство. Колегите от МТСП са допуснали пропуск в стремежа си да спазят срока и реализират ангажимента си съгласно Закона за държавния бюджет и постановлението не е съгласувано с Националния съвет за тристранно сътрудничество."
Отвъд тези процедурно-административни хватки обаче стоят диаметрално противоположни позиции по отношение на МРЗ.
Къде се разминават правителство, бизнес и синдикати?
Основните аргументи на финансовото министерство са, че по-висока МРЗ ще:
- мотивира работната сила да търси заетост;
- запази жизненото равнище на нискодоходните работници;
- намали риска от бедност;
- повиши потреблението.
Нещо повече, в проекта на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година се предвижда поетапно увеличение на МРЗ с 50 лв. всяка година, за да достигне 610 лв. през 2020 г.
Представителите на бизнеса в лицето на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обаче контрират в официално становище. Нарастване на МРЗ ще доведе до:
- надценяване на труда на най-ниско квалифицираните работници за сметка на средно- и висококвалифицираните кадри;
- затруднява наемането на хора с ниска или неподходяща квалификация и ги изпраща в сивия сектор или на социални помощи;
- води до социално изключване на цели общности.
Позицията на Българска стопанска камара е сходна. Изпълнителният председател Божидар Данев е категоричен, че „повишаването на минималната работна заплата ще доближи заплащането на хора без никакво образование с това на тези със солидно образование“. По думите му, проблемът с ниското заплащане на труда у нас се корени в липсата на стимул за образованост. Оценката му е, че 3% ръст на икономиката в страната, не e достатъчен, за да бъде увеличена работната заплата. Друг аргумент срещу поредното увеличение на МРЗ е, че минималното заплащане е скочило с 35% за две години.
Синдикатите обаче са категорични, че:
- размерът на МРЗ е в пряка връзка с намаляването на бедността;
- по-висока МРЗ е важна за работещите бедни и ниско платените работници, които са около 650 хиляди или 27% от наемния труд.
„За” и „против” МРЗ?
Задочният дебат от последните дни прерасна в това дали изобщо трябва да има минимална работна заплата. АИКБ се обяви за отмяна на административното определяне на МРЗ, договаряне на отраслово равнище и замяна на МРЗ с комплекс от минимални работни заплати. В подкрепа на предложението си бизнесът изтъква, че в страните от ЕС, където няма регламентирана месечна МРЗ, безработицата е с 40% по ниска, а средно претеглената работна заплата е 1,66 пъти по-висока от същата за групата държави с регламентирана месечна МРЗ, към които държави се отнася и България.
Тази позиция буквално разгневи синдикатите. Според тях никаква връзка не може да се прави между наличието на законово установена МРЗ и благосъстоянието на съответната държава. КНСБ изтъква, че премахването на МРЗ в България е изключително рисково поради ниския обхват на работниците и служителите с колективни трудови договори – по експертни оценки около 30%. Синдикатите определят като спекулация твърдението, че в страните без регламентирана МРЗ (общо 6 в ЕС) доходите на работещите са по-високи и безработицата е по-ниска, в сравнение със страните със законовоустановена МРЗ.
От своя страна, финансовият министър Владислав Горанов е категоричен че минимална работна заплата трябва да има. И признава, че ако разчитаме само пазарът да определя възнаграждението, което е добър подход, е много възможно да напредваме с твърде бавни темпове:
„През годините сме били много внимателни към минималната работна заплата заради ситуацията на пазара на труда, заради мантрата за конкурентоспособност на българската икономика, но тя е единственият инструмент на правителството да регулира и да притиска пазара на труда и да се влияе върху доходите особено в производствата с ниска добавена стойност", обясни Горанов.
Цифрите говорят
От 200 до 2000 евро е размерът на МРЗ в страните от ЕС, по данни на Евростат. Люксембург и Ирландия са с най-високи минимални заплати – съответно 1999 евро и 1563 евро. Най-ниските са в България и в Румъния, но през последните десет години минималните заплати в двете държави са нараснали двойно.
Проучването обхваща 22 страни от Общността, в които има гарантирани минимални работни заплати. В останалите шест - Австрия, Дания, Италия, Кипър, Швеция и Финландия, няма фиксирано минимално заплащане. Размерът на минималните заплати в Западна Европа е в пъти по-висок от този в страните от Източна Европа. Когато обаче се отчетат различните ценови нива и покупателната способност на гражданите в отделните европейски държави „пропастта“ намалява чувствително.
Гърция е единствената от изследваните страни, в която размерът на МРЗ е спаднал с 14%. Във всички останали държави Евростат отчита ръст в размера на минималното заплащане на труда: в България за 10 години нарастването е със 109%, в Румъния - с 99%, в Словакия - с 80%, Естония - с 69% и в Латвия - с 65%. МРЗ в Люксембург се е повишила с 27%. Иначе казано, източноевропейските страни постепенно се приближават до западноевропейските.
Къде е същинският проблем?
Всички участници в тристранния диалог у нас са единодушни за едно – има проблем с човешките ресурси. Икономическата активност на населението намалява, броят на обезкуражените лица се задържа трайно на високи равнища и България е сред страните, засегнати в най-голяма степен от емиграцията, чийто поток се формира предимно от млади и високообразовани хора, посочват от КНСБ.
По статистически данни работната сила в България е намаляла със 73 хиляди души през 2016 спрямо 2015 година. Общият брой на хората извън работната сила вече е 2 856 300 души, а едва 239 000 от тях имат желание да работят.
По данни на МВФ България е сред най-потърпевшите страни от емиграционната вълна от изток на запад в годините на прехода. Към 2012 г. около 16 % от населението на България, Румъния, Хърватия и Албания е емигрирало на Запад, което е довело до намаляване на брутния вътрешен продукт (БВП) със 7 %. Прогнозата е, че към 2020 г. БВП на страната ще намалее с още 4 %. България изостава и спрямо средната за ЕС производителност на труда - 45% от средното за ЕС-28 ниво.
Остава надеждата, че по време на общественото обсъждане ще бъдат взети под внимание и тези факти, още повече, че бизнесът вече декларира конкретни предложения за преодоляването на дисбалансите.
А въпросът за минималната работна заплата и увеличаването ѝ не е от днес и периодически предизвиква вълнения, които отшумяват. До следващия път…