Свидетели сме как заетостта традиционно е обект на смели предизборни обещания, но статистиката показва, че за поредна година страната ни остава един от първенците в Евросъюза по дял на младежите, които нито учат, нито работят. Данните на Евростат сочат още, че през последните няколко месеца нивото на младежката безработица у нас също се повишава и през януари достига 23% спрямо 19% за същия период на миналата година. Ето какво стои зад цифрите и какви решения чака пазарът на труда.
Преброяването на тези, които нито учат, нито работят, е условно, защото голяма част от тях не се регистрират в бюрата по труда. Изчисленията са за около 160 хиляди неактивни младежи. Според данните на Евростат - делът у нас е значително по-висок от средния за Евросъюза. А неизпозваният потенциал на хората представлява около 2 милиарда и половина годишна загуба за икономиката ни.
Защо обаче толкова млади хора у нас нито учат, нито работят?
Тончо Томов, Българска стопанска камара: - Около 51% от тях се определят като представители на ромския етнос, турския етнос, а останалите са българи. Интересното е, че нараства броят
на българите, които не работят и не учат.
Павел Хаджиев, мениджър „Подбор на кадри": - Едно обяснение на това е чисто културният аспект на това, че по много
причини редица успехи в тая държава са виждани от младите хора като незаслужени и някак тези хора губят мотивацията да работят.
Тончо Томов, Българска стопанска камара: - Сигурен съм, че поне 30% от тези хора работят, но работят, без да се осигуряват, без да декларират доходи, в някаква сфера на сивата икономика.
Така в тази пресечна точка се събират неуспехите на поне три системи - образователна, социална и икономическа - липса на стратегия, която да ги обвърже. За утвърждаването ѝ твърде кратки се оказват дори пълните мандати на парламента - каквито в последно време у нас няма. От бъдещите управляващи бизнесът сега очаква контрол на милионите, които се изразходват за различни политики за пазара на труда.
Тончо Томов, Българска стопанска камара: - Не могат да се изплащат с месеци помощи за безработица, обезщетения, а същевременно хората да не са активни, да не търсят работа, да не се преквалифицират. Трябва най-после да се създаде система, която дългосрочно да прогнозира потребностите от кадри и от квалификации.
Павел Хаджиев, мениджър „Подбор на кадри": - Със сигурност пасивните хора, които нямат желание да работят, те могат
да бъдат запалени по някакъв начин, това не е някакво статукво, това не е някаква съдба, нещо, на което човек е обречен. Всяка една политическа партия трябва да си постави като основен ангажимент да облагородява пазара на труда в България, защото каквото и да си говорим, прогресът на една държава е изцяло стъпил на работата на хората.