Моторист равно на безнаказаност?

Фактите

Винаги около първия учебен ден се говори за безопасността по пътищата. Тази година обаче, запалените фарове като знак на загриженост за безопасността на децата бяха заглушени от ревящи мотори из нощна София. Дни след началото на учебната година мотористи буквално „раздраха“ въздуха на София. Няколко пъти десетки мотори минаха по централните и кварталните столични булеварди. Жители на града описаха усещанията си като „разбиване на самолет“ или „излитане на реактивен самолет“ току до домовете им. Участници в мото събитието го обявиха като протест в памет на загиналите техни колеги при катастрофи. И апелираха към другите шофьори да ги пазят.

На другия ден друга група мотористи организираха шествие със същите послания. Но се разграничиха от среднощните протестиращи, като казаха, че ще изразят позицията си тихо. Двата добре организирани протеста на собственици на мотори предизвикаха най-вече ядовити реакции в социалните мрежи. След въпрос в Туитър на колегата журналист Петър Пунчев към кмета на София, Фандъкова отговори, че вечерният шумен мото протест не е бил съгласуван с общината.

От началото на годината темата за нерегламентираното движение на мотористи из пътищата на България не слиза от дневния ред на хората. В Асеновград беше организирана подписка срещу мото състезанията, в Русе правиха протести. Оформи се нещо като перманентен конфликт между две групи граждани, в който позиции са непримирими. Рефер в спора би трябвало да бъдат местните власти и органите на реда. Те обаче, не намират верния „картон“ и изглеждат по-скоро като зрители. Което дава повод за много въпроси.

Коментарът

Първият въпрос след шумното шествие на мотористи, е защо бе допуснато демонстративно обикаляне на София, ако протестът не е бил „съгласуван“ или разрешен от Столична община? Ако тези хора са нарушили реда за организиране на протести и правилника за обществения ред в София, защо не бяха спрени от полицията? Потърсиха ли органите на реда организаторите, наложиха ли някакви санкции? Още повече, че протестиращите охотно даваха интервюта пред медиите и могат лесно да бъдат „установени“ кои са.

Въпросите, свързани с демонстрациите на пренебрежение към правилата от собственици на мотори по улиците на българските градове, са много повече и се задават от десетократно повече граждани в цялата страна. В сайта на БНТ могат да бъдат открити репортажи за непозволени мото гонки още от 2011 година. И написаното тогава звучи все едно е казано днес. С други думи – малък брой собственици на мощни мотори тормозят огромен брой хора не само по пътищата, но и в домовете им нощем. А овластените да гарантират обществения ред и безопасност вече доста години не се справят.

В новините на БНТ 2 получихме десетки сигнали на зрители от София, Русе, Асеновград, Пловдив за гонки през нощта, които създават шум и опасност за минаващите по булевардите. Направихме десетки репортажи, търсихме всички гледни точки и възможни изходи от ситуацията. Заедно с екипи на столичната пътна полиция обикаляхме из улиците, за да покажем на зрителите какво се случва и какво може да се направи. От служителите на реда чухме, че не винаги успяват да хванат в действие гонките, че не могат да санкционират хора, които стоят около моторите си и си говорят, че им трябват много патрули, за да засекат мобилните нарушители, че бързите мотористи са неуловими за дежурните коли, че участниците в състезания прикриват номерата си със специални средства. Но дори и всички тези пречки пред ефикасния контрол да отсъстват, какво като някой с висок адреналин, получи глоба или акт? Репортерите на БНТ 2 останаха с впечатлението, че пътната полиция няма достатъчно инструменти да регистрира и накаже нарушителите. А от нормативните документи изглежда, че всичко е в ръцете на служителите на реда.

Състезанията с МПС са забранени в правилника за обществения ред на територията на Столична община, карането на мощно ревящи двигатели без необходимите заглушители също попада под ударите на закона. Но между правилата и действителността е зейнала огромна пропаст, в която потъва доверието на гражданите в способността на властите да осигурят нощно спокойствие и безопасност по пътищата.

През 2012 година Столичният общински съвет разреши на мотористите да се движат по няколко основни булеварда, по които по-рано преминаването им беше забранено. Един от аргументите на полицията тогава бе, че 130 мотористи на ден нарушават забраната за движението по бул. "Цариградско шосе", а глобата е едва 20 лв. И вместо да се заложи на контрола, се махнаха забраните.

Репортажите оттогава са запечатали приповдигнатост на мотористите, която съперничи на възторга от падането на Берлинската стена. Ако днес в София се организира референдум, дали да се забрани движението на мотори по същите тези улици, резултатът може да изненада общинарите.

Липсата на ясни правила и отказът от упражняване на ефективен контрол създават усещането, че администрацията толерира група хора, която навлиза в правата на друга група хора. „Безнаказаност“ – това определение на ситуацията даде една от зрителките от София, подала сигнал за поредния нощен „кошмар“ /определението отново е нейно/.Тъй като мотористите са по-шумни и организирани, техният глас надделява при вземането на административни решения. А останалите участници в градския живот и движението „протестират“ по кварталните градинки, пред телевизорите си, във фейсбук и в краен случай – пред медиите.

Разделянето на хората на враждуващи групи е недалновидна и стратегически опасна политика. Сигурно е трудно да се вземат решения, които да балансират интересите на всички, но точно в това личи отговорността и способността на кметове, общински съвети, полицейски шефове и т.н. Отдавна е време да се потърсят и намерят верни административни и законови решения, които да убедят мнозинството от хората, че няма безнаказани нарушители на правилата. Има десетки експерти по организация и безопасност на движението. Нека се съберат и да направят промени в нормативните документи, които да гарантират защита на правата и сигурността на хората.

Всички сме „за“ толерантност към мотористите по пътя, но ако те не карат на зиг- заг между колите, ако не влизат в насрещното платно, изпреварвайки на непозволени места, ако не изникват от нищото с 200 километра в час, ако не атакуват сънищата ни. И не е вярно, че няма начин да бъдат научени на правила. Нека експертите изучат опита на други европейски държави. Сигурно ще срещнат лесни и работещи решения. Например – забрана за шум от форсирани двигатели от 23 до 06 часа, рестрикции за минаване на технически преглед на мотори с шумни двигатели над определи норми. Сигурно и в Германия, и в Швейцария мотористите са искали да демонстрират мощността си. Но още по-сигурно е, че безнаказаност като по българските пътища там няма да просъществува и ден.