Наши сънародници мечтаят за българско училище в Бурса

Едни дошли по любов, други по работа и останали за постоянно. Като Мария Сентюрк – съпругът ѝ е причината да остави работата си в Института по микробиология в БАН и да се премести в Турция.Така вече пета година.

Мария Сентюрк: С много социални болести се занимавахме като амиотрофичната латерална склероза. Много публикации се опитвахме да правим в България и чужбина. Доста ми липсва това напрегнато ежедневие – с работа, с колеги. Но пък и тук има други хубави страни, нови приятелки намерих.

Групата е малка, но силно сплотена, обяснява пловдивчанката Надя.

Надя Бейсим: Имаме сходни мисли, сходни ценности. Това нещо ни вдига и мотивира да се справим по-лесно с живота в Бурса и като цяло извън нашата страна.

Разпръснати са из цяла Бурса, но често намират време поне за едно кафе по български.

Виктория Йозел: Гледаме да спазим някои български традиции, които ни липсват тук, като Коледа, например. Тук няма в Турция Коледа. За нас това е нещо много важно и ценно... Гледаме да предаваме това на децата си, за да не се загуби българското.

Затова сънародниците ни се надяват новата 2020 година да донесе на децата им българско училище.

Елка Дечева: Трудно ни е наистина в чужбина да можем да научим децата си на български език. Давам всичко от себе си, специално аз вкъщи, но друго си е в България, или поне тук в българско училище да бъдат.

Виктория Йозел: Много пъти се опитваме да създадем това нещо. Но досега не се е намерил човек, който да ни чуе. Явно, че тук има много българи, много български деца.

Сега децата в Бурса учат български дистанционно – чрез френско училище в Париж.