Не ми харесва това отлагане

Вярно, никъде в текста на документа, под който сложиха подписите си премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов, не е фиксирана пределна дата или срок, в рамките на който той да бъде ратифициран. Но така или иначе, и Джафери / Талат, не покойният Арбен!/, и Заев неведнъж дадоха да се разбере, че ратификацията на Договора ще стане реалност до края на тази година. Сега го пращат през януари, което на практика означава, най-малкото, в неговата втора половина.

Ако не знаете, да ви кажа, че по стара традиция още от времето на СФРЮ, за македонците времето от 1 януари, поне до 15-ти, е време на празници. Държавата направо спи, никакви институции не работят пълноценно, учебните заведения са във ваканция. И най-странното е, че хората от Македония приемат това за нормално. И ползват тази първа петнадесетдневка на всяка нова година както намерят за добре. Преди всичко - за веселие и празнуване.

По календара на Македонската православна църква, който е хармонизиран напълно с този на Сръбската православна църква, Бъдни вечер в Македония е на 6 януари, а Коледа - на 7 януари. На 13 срещу 14 януари се празнува така наречената Стара Нова година. Из цялата страна се организират тържества, ресторантите са пълни, веселието е „първа лига”, както обичат да казват македонците, имитирайки северните си съседи- сърбите.

И аз заедно със съпругата ми сме участвали в такива празненства, та затова се осмелявам да ги хваля. Абе, празници да искаш, хората се веселят, а държавата, както вече казах, спи или дреме зимен сън.

Преди време, когато с македонски свещеници съм разговарял на темата за автокефалността на Македонската православна църква, съм им подхвърлял - отче, ако сте искрени в намерението да потърсите истинската си майка, а тя е Българската православна църква, направете първата крачка - хармонизирайте християнския си календар с другите православни църкви. Хайде, за да не получите обвинения, че вървите по гайдата на българите и на тяхната БПЦ, аргументирайте се с други православни посестрими на вашата МПЦ. Има такива! Откъснете се от сърбите, дайде някакъв знак...

С наближаването на Коледа бяха направени плахи опити от някои свещеници да кажат, че това което се прави от македонците около храмовете, не е в тяхната традиция, а е привнесено от Сърбия, от тяхната СПЦ. Но тези гласове като правило се приемаха като някаква екзотика, която идва по-скоро да развесели и без това веселите миряни, отколкото да насочи пътя към някакви реформи в МПЦ.

Но това беше отклонение, което трябва да се има предвид. Така или иначе, първата половина на месец януари в Македония не е време за работа, в това число и най-вече за техния Парламент. На всичко отгоре, някак си не ми е убедителна причината, която налагала ратификацията да се прехвърли за 2018 г. Трябвало да се изчака да мине конгресът на ВМРО-ДПМНЕ на 23 декември, на който се очаква да бъде гласувана оставката на досегашния лидер Никола Груевски и да бъде избран нов председател на партията.

Какво очаквате от този конгрес, което да има пряка връзка с ратификацията? Да дойде лидер, който да не е от котилото около Груевски и веднага да разпореди на депутатите в парламента от ВМРО-ДПМНЕ да гласуват за Договора? Ами, като гледам списъка с имена, които се „въртят” в публичното пространство като кандидати за най-високия партиен пост, това изобщо няма да се случи. Дори конгресът да избере някой неизвестен досега реформаторски настроен кандидат, който изненадващо да застане начело на ВМРО-ДМПНЕ, ще има ли той време и възможност да убеди партийното членство да подкрепи Договора между Заев и Борисов. Съмнявам се, не, убеден съм, че няма да може.

Вече писах тук, на това място за крехката практика важните решения в двустранните отношения да се хармонизират във времето. Както беше при оповестяването на съдържанието на Договора, което стана почти едновременно в София, и в Скопие. Очевидно е, че и двете страни държат тази практика да продължи. Иначе защо нашите депутати ще задържат изкуствено ратификацията от Народното събрание при положение, че документът е внесен в деловодството на парламента много отдавна. Няма никакво съмнение, че Договорът ще получи сериозна парламентарна подкрепа от българска страна, стига да бъде включен в дневния ред и внесен в пленарната зала.

Но очевидно ще се чака сигнал от Скопие за това, че парламентарното съотношение в тяхното Собрание е такова, че договорът ще мине безпроблемно и ще даде нова насока и нова динамика на двустранните ни връзки. Каквито бяха и очакванията, когато той бе подписан преди четири месеца и половина.

А щом ратификацията мине, ще започне да тече тримесечният срок, в рамките на който трябва да бъде формирана смесената двустранна мултидисциплинарна комисия, която да обсъжда въпросите за историята и образованието. Хайде, да ѝ идва времето, че толкова хора и у нас, и оттатък край Вардар чакат да бъдат включени в нея. Щото, нали разбирате, командировчици, пътувания до Скопие или до София, това - онова...

Както се казва, хорски вълнения.