Нещо витае във въздуха между Скопие и Атина

Хайде бе, вярно ли, ще попита някой, който вече е изгубил надежда за положителен изход от ирационалния спор. И как да не я изгуби след повече от две десетилетия ходене по мъките, напразни опити и лъжлив оптимизъм за изхода на преговорите, които двете страни водят с посредничеството на Организацията на обединените нации. И след толкова огорчения за македонските политически елити и за гражданите на бившата югорепублика, тъй като тъкмо спорът блокира евроатлантическия път на Скопие. Тези огорчения са до такава степен силни, че с течение на безплодните години на преговори, първоначалният пълен политически, обществен и етнически консенсус за членството на държавата в НАТО и в ЕС все видимо да намалява. Помня патоса на първите години независимост на Република Македония, когато този консенсус гонеше стоте процента. Да, да, стоте процента, толкова македонците искаха да станат атлантици и европейци.

След пълната изолация, която режимът на Никола Груевски бе наложил на Македония, сега нещата в отношенията между Атина и Скопие вече са подложени на проветрение. Има движение в политическия и медиен въздух, там става нещо, този се е срещнал с онзи, ту в Скопие или Атина, ту някъде по Европа или света. Премиерът Заев часове преди Нова година отиде в Солун на приятелска вечеря с кмета на града Бутарис, един очевиден приятел на Македония, макар че и той не може докрай да се отърси от "византийското” в поведението си. Но че е лобист на решаването на спора, това е ясно, и не е никак лошо. Та така, на узо и калмари македонски премиер и кмет на Солун си дадоха дума да работят за подобряване на отношенията между двете съседни държави, за да я докарат до там да станат партньори в НАТО и в ЕС.

Още в първите часове на 2018 гръцкият премиер Алексис Ципрас изпрати топла телеграма до Зоран Заев, в която, извън протоколните поздрави и честитки, даде ясно да се разбере, че е оптимист по отношение края на преговорния процес по спора за името. В четвъртък пък Ципрас събра всички лидери на коалиционните си партньори във властта за да ги убеди в необходимостта да подкрепят бъдещото решение за името на Македония. Щото той, като прагматичен политик си дава сметка, че трябва да има подкрепата на другите партии в коалицията, и особено на министъра на отбраната и лидер на партията "Независими гърци” Панос Каменос, който е против това името "Македония” да се включва в окончателното решение за бъдещото название на северните съседи на Гърция. А почти всички варианти, които неформално се въртят из медии и в двете страни, предвиждат съчетано име с Македония в него, при това "ерга омнес”, тоест, за използване и в двустранните отношения, и от всички други държави и организации по света. Както се казва, колкото и Ципрас да е добронамерен, няма да си разваля коалицията заради едно име, пък било то и на съседна държава.

Сега, гледам и чета, че гръцките медии извеждат като челна тема тъкмо атмосферата и хода на преговорите за името със Скопие. Промяна в атмосферата има, взаимното двустранно доверие е на по-висока степан, така, както международният фактор препоръчва. Зачестиха и личните контакти между дипломати и политици, а най-важното- от Скопие дадоха знак, че ще изпълнят едно от най-важните условия на Атина, а то е да бъде променена топонимията на някои основни обекти в Македония, за които имена Гърция има претенции, че са нейни. И че има монопол над тях, без право на някого другиго да ги ползва, още по. -малко да ги вкарва в националната си и държавна доктрина.

Пръв май ще "пострада” аеродромът в Скопие, който носи името Александър Македонски. Ацо от Пела щял да бъде заменен с Киро Глигоров от Щип, първият президент на суверенна и независима Македония след откъсването ѝ от СФРЮ. След това промяната щяла да обхване и магистралата от северната до южната граница на Македония, която също носи името на будоарния пълководец Македонски. В Скопие не е чужда идеята да свалят от пиедесталите, разположени в самото сърце на Скопие, Македонски- син, Македонски баща и Македонска- майка. Не знам само, ако решат да се "натегнат” още повече, дали няма да променят топонимията и в самия град Скопие, който бъка от улици и площади с имена от тясното и по-широко семейство на Ал Великия. Всички те бяха назовани така по времето на Никола Груевски, когато идеята за античния елински характер на днешните македонци стана основна в политическо и обществено говорене и поведение от страна на управляващите. Да не говорим за паметниците в центъра на Скопие, които бяха нацвъкани насам и натам до степен да превърнат македонската столица в един паноптикум, основан на историческа фалшификация и манипулация.

За 18 и 19 януари е предвидена нова срещу между дипломатите от двете страни по спора за името, разбира се, в присъствието и с посредничеството на представителя на ООН Матю Нимиц. Тогава ще стане ясно дали наистина високата степен на доверие и новата атмосфера в двустранните отношения ще се претвори в някакво прагматично решение относно името на Република Македония, което да бъде в интерес на двете държави, да бъде приета от хората в тях. И да отвори пътя на Македония към НАТО и към ЕС, разбира се.

Че току виж онзи почти стопроцентов консенсус намалял така, както водите на Вардар намаляват през лятото.