Нова година, нов късмет... стари проблеми

И няма как да е иначе. Ето, нашата любима тема за съседната ни и близка до българите Македония.

Още на 15 януари ще стане ясно дали вече ще можем и официално да я наричаме Република Северна Македония, или нещата ще останат както досега - Република Македония. Така, както България първа я призна на същата дата - 15 януари, само че 1992 г., или югозападната ни съседка вече ще има ново название. Защото на този ден - 15 януари, македонският парламент окончателно ще трябва да се произнесе с мнозинство от две трети от 120-те депутати в него дали приема конституционните промени, предложени от правителството на социалдемократа Зоран Заев.

Първата и основна промяна, която пратениците трябва да гласуват е тъкмо тази - досегашното название на държавата - Република Македония, да бъде променено на Република Северна Македония. Тази промяна се налага от претенцията на Гърция, записана в Договора, който Скопие и Атина подписаха през миналата пролет в Преспа. Но изпълнението на тази точка от документа пък се превърна в изричното условие, което Гърция постави пред Скопие, за да вдигне блокадата на бившата югорепублика пред нейната евроатлантическа интеграция. Тоест - за членството на Македония в НАТО и в Европейския съюз.

С други думи - борбата за реализацията на Договора с Гърция от Преспа, която борба през цялата минала година определяше посоката и атмосферата на политическия живот в Македония, продължава с пълна сила. И с цялата си неизвестност за положителния ѝ изход.

На премиера Зоран Заев продължават да са му нужни най-малко 80 гласа от депутатите за подкрепа с две трети на конституционните промени, произтичащи от Договора. Заев вече веднъж преодоля това проклето мнозинство от две трети през октомври миналата година, когато трябваше да се гласува старта на процедурата за промени в основния закон на държавата. Как го направи тогава, ние вече писахме и го анализирахме тук, на това място, за да се връщаме отново към него.

Сега Заев обаче е изправен пред същата трудност. Самият той в средата на декември, в телевизионно интервю призна, че до онзи момент той е сигурен само за 76 гласа на пратеници в парламента. Малко по-късно, в самото навечерие на новогодишните празници заяви, че дали ще има необходимото мнозинство и дали конституционните промени ще „минат”,ще стане ясно в самия ден на гласуването. Хайде, де, подобен род песимизъм, изразен публично от енергичния и настоятелен премиер, никак не му отива. Щял да чака гласуването и тогава да види има ли мнозинство, или не... на кого ги разправя.

Цялата политическа дейност на Заев от референдума на 30 септември, не, от самото подписване през пролетта на Договора с Гърция, насам, е насочена тъкмо към това да гарантира, че нужните промени в конституцията, колкото и да не им са приятни, ще бъдат приети от парламента и по този начин ще станат легитимно условие Атина да вдигне блокадата пред членството в НАТО и ЕС. А дали парламентът в гръцката столица ще ратифицира Договора и ще изпълни своята част от дипломатическата игра със Скопие, ще бъде една от темите, които очевидно ще трябва внимателно и отблизо да следим. Защото и там протичат едни процеси, които хич не са за пренебрегване...

А че Заев залага всичко на карта, е повече от ясно. Дори обяви чрез закон амнистия за онези от участниците в събитията на 27 април 2017 г. в парламента, които трябваше да бъдат съдени по най-строгите квалификации в Наказателния кодекс на Македония. Ето, от 33 обвиняеми пред съда оттук нататък ще се явяват само 18, останалите 15 вече бяха помилвани. И обърнете внимание - петима от тях са депутати, които се връщат на работа на парламентарните си банки. Вярно, трима от тях вече бяха освободени от мярката „домашен арест” и бяха в Събранието, за да гарантират мнозинството от две трети при първото гласуване за начало на процедурата. И тримата след това се включиха в групата от осем депутати, които вече не са в състава на ВМРО-ДПМНЕ и са независими. Сега, със Закона за амнистия още двама, също от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ са със снети обвинения и могат да действат в Събранието, значи, могат и да гласуват. Дали ще го направят, ще видим, ей го къде е 15 януари.

И ако Заев има все пак съмнения, че ще може да повтори онези 80 гласа от първото гласуване, или че дори ще може да ги надхвърли, каквито прогнози има, те са основани на слуховете, че тъкмо амнистията е разколебала някои от уж верните му членове на парламентарната група. Защото, най-малкото, помилването на участниците в събитията от „нощта на кървавите глави”, след която Македония уж нямало вече да бъде същата, означава, че справедливостта чрез правото става жертва на политическата целесъобразност.

А Зоран Заев дойде на власт с обещанието, че никога няма да прави точно това, което неговият предшественик Никола Груевски превърна в система - да ползва правосъдието като политически инструмент. И ако има разлика между двамата, тя е в „опаковката”- за да го направи легитимно, Заев облече в закон това правно действие- амнистията, докато Груевскиго караше през просото...

Макар че, драги приятели, погледнато през една друга оптика - да поставиш в зависимост голямата идея за евроатлантическото бъдеще на Македония, без значение как ще се казва тя, в зависимост от каприза на двама- трима депутати, си е чиста проба провинциализъм. Не ли?